напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Сън в синьо


Сънувах узрели жита със слънчев загар,

синчецът сред тях им придаваше чар.

Шептяха те за лястовица бяла.

Тя над тях волно летяла.

 

И дръзнала тя, дракон призовала,

и в сянката му в миг се озовала,

но не бил драконът опасен,

а от старо злато още по-прекрасен.

С поглед — синева той я обгърнал,

мигом я в хубавица неземна превърнал,

с рокля от теменужено синьо тъкана,

окичена с жълто — минзухарена поляна.

 

Сънувах лястовица и дракон орисани

в синьо и златно изографисани.

Шептяха узрели жита със слънчев загар,

синчецът сред тях им придаваше чар.

 

Събудих се мокро врабче

под опушено градско небе.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух