напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Несбъднати спомени


Кара лошо, отчайващо бавно.

Задминават я всички безславно.

Нервно нещичко й пожелават

и отминават, и отминават.

 

На кръстопътя спира старателно.

Нима е мястото привлекателно?

Настойчиво вперва поглед насреща.

Дали очаква жадувана среща?

 

Посоки четири тук за раздумка кратко присядат,

дума, поглед разменят и отново нанякъде бягат.

Вятър сух покрай нея небрежно коприна завива

на рокля пъстра излишно, на рокля нелепо красива.

 

Чака ли някой в това движение

или търси миг усамотение?

Тръгва отново отчайващо бавно,

избрала планинско пътче потайно.

 

Вдясно скали гордо се извисяват,

урви вляво стръмно предупреждават.

Щедро и лятно гора зеленее,

край камънаците мак аленее.

 

Достига до закътано градче.

Рекичка палава си там тече.

Художник мигове пресъздава.

Тя акварелите съзерцава.

 

Поръчва си едно кафе банално.

Отпива бавно, сякаш е прощално.

В тефтерче дребно нещо записва.

Дали мечти по листа изписва?

 

Мечтите — краткотрайни пеперуди,

мечтите нейни пламенни и луди,

невъзможностите, за които знае,

че е възможно само да мечтае.

 

Далечен глас до нея долита.

Някъде, някой за нещо пита.

Кафето стреснато се разлива,

в акварела копринен попива.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух