напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Акварелени спомени


Калдъръмче, доста остаряло,

но пък колко много видяло

и дори до днес оцеляло.

 

Там художник под лозата

въжен мост създава в планината,

с поток бълбукащ залива платната.

 

На дувара магнетично в акварели

мигове и настроения са спрели,

съзерцания и носталгичност сплели.

 

Силуети губят се в мъглата,

приютила нежно чувствата,

плахо скрила лицата.

 

Къщи стари тук са сътворени

със чардаци със мерак градени

от саксии пъстро озарени.

 

Българка за празник натъкмена

във носия дълги дни творена

с шарена сила, с радост кроена.

 

Акварели спомени приели,

акварели мечти приютили,

безразлично отминавани,

но и откривани, и съзерцавани.

 

И разглеждайки за миг поспирам.

В лицето на художника се взирам.

Хиляди ненарисувани картини са събрани

във очите — пъстри теменужени поляни.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух