напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Не правете така!


Захвърлих чувствата в килера,

от тъмното да ги е страх.

И с тях любовната химера

да сбира паяжини, прах.

 

Надеждите навън забравих,

сами да мръзнат на студа.

И спомените там оставих,

сковани да са от леда.

 

Така бе болката сразена,

а аз — в сянка прекроена.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух