напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Помниш ли, циганко


Беше време, помниш ли, циганко,

как край огъня буен танцуваше,

фусти в пъстри спирали извиваше

и коси-водопади разливаше.

 

Беше време, помниш ли, циганко,

как романс под звездите запяваше,

любовта жарко как възхваляваше,

та щурецът дори онемяваше.

 

Беше време, помниш ли, циганко,

как привличаше погледи пламенни,

как сърцата разпукваше каменни,

как се смееха устните алени.

 

Днес фустите дрипи са, циганко.

Днес фас палиш с огньове угасващи,

и протягаш към сенки всевластващи

погледи милостиня очакващи.

 

А беше време, помниш ли, помниш ли, циганко...

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух