напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Настъпва неизбежно есента


Настъпва неизбежно есента,

когато притеснено замълчаваш.

В дъждовни локви — есенни листа.

Излишни обяснения не даваш.

 

Настъпва неизбежно есента,

когато обещания забравяш.

Отлитащи нанякъде ята.

Стих нежен днес на друга подаряваш.

 

Настъпва неизбежно есента,

когато синевата не откривам.

Протяжна на дъжда е песента.

Във студ облечена без теб заспивам.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух