напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Усамотено


Снежна буря бушува навън,

но в камината огънят грее.

Той разпуква ми първия сън

и омайващо приказка пее.

 

През комина нахлува ветрец,

по стените със сенки играе.

Топла длан пръска звезден прашец,

по телата извивки чертае.

 

През стъклата наднича студа,

но пролуки по тях не открива.

С деликатност кристална леда

на приказката края прикрива.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух