напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Не предвидил


Пристъпва голонога утринта

по разпилени есенни листа.

Коси с лъчи златисти огряват,

облаците румено смущават.

 

По кожата й — девствена роса,

загадъчно прикрита от мъгла,

мисли леко палави внушава,

та й вятър мъглата отвява.

 

Подсвирва духовито възхитен,

съвсем забравил колко е студен.

Тя наметало пъстро загръща,

в княгиня есенна се превръща.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух