напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Свалка на пързалка


Имах си страхотна свалка

с една ледена пързалка.

Почна малко колебливо,

честно казано страхливо,

с пози твърде непристойни,

за травматолог достойни.

 

Падах, ставах, продължавах,

от инат не се предавах.

И тъй вързах кънките,

че изпокъсах дънките.

 

Но не щеш ли, за беда,

познат гътнах на леда.

Той побърза да разкаже

и на непознати даже.

Сега без никаква вина

ми викат „паднала жена“.

 

От случката поука взех

(като при всеки неуспех).

С лед повече не се задявам

и само в чаша го признавам.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух