напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Смяна на превозното средство


Вещица съм, както е известно.

И с метлата чувствам се чудесно.

Да си хвъркам с нея е страхотно,

но напоследък стана самотно.

 

Че летящото ми творение

няма CD-приспособление,

и вместо рап и чалга класически

щурци и жаби слушам стоически.

 

Но можеш ли вещица да хванеш натясно?

Ще намери тя изход, това и на децата е ясно!

Та си яхнах кола. Малко трудно се кара.

Ох, предвиждам беда — наближих светофара!

 

Небеса, небеса, откъде толкоз хора!

И защо през нощта не ги гони умора!

Тук пък сложили „Стоп“. Та и бил задължителен!

Ама не и за мен!... И сега — поправителен...

 

Инструкторът лишен е от въображение!

Закрещял като луд: „Не в насрещно движение!“

„Настъпи малко тази кола опустяла,

че на трета си включила на магистрала!“

 

Брей, наивен глупак! Кой ти с вещица спори?

Е, научи сега, какво тя ще ти стори!

Извади си я сам таз кола от реката!

И се радвай дори, че ти е цяла главата!

 

Не мислете, че съм се провалила!

Не, друго вече съм си наумила.

Към приятелка фея бодро политам

за крилца и килимчета да разпитам.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух