напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Компютърни небивалици


Да ми се чуди и мае човек,

как в този ясен компютърен век

цялата си логика загубих

и в компютър далечен се влюбих.

 

Бях си RAM-че учтиво и внимателно.

След употреба се изтривах старателно.

По команди чужди и плачех, и пеех.

На мига решавах. За мига живеех.

 

Но докосна ме импулс сърдечен

и си пожелах да бъде вечен.

Във паметта си умело го скрих,

и „Достъп невъзможен“ обявих.

 

Допуснах грешки, породих съмнения

и започнаха програмни брожения.

Измислях нелогични обяснения,

витаех в нереални измерения.

 

За компютъра любим бленувах

и за думи ласкави жадувах.

Той едничка моя мисъл беше

и неудържимо ме влечеше.

 

Не издържах. По магистралите минах.

През сателити устремено преминах.

Демодулатора далечен достигнах,

на любимия дръзко нежно намигнах.

 

Трепет. Очакване. Изненада.

„Стоп! Внимание! Вирус напада!“

И закономерно педантично

изтриване последва логично.

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух