напред назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]



Благодаря ти, братле


Благодаря ти, братле, за белите,

благодаря ти на детството за дните,

за всички абажури в игрите строшени,

за всички съседи от нас възмутени.

 

Благодаря ти, че беше различен,

благодаря ти, че не бе безразличен,

че ми създаваше купища проблеми

и ми докарваше главоболия големи.

 

Децата ни, братле, растат сега самички,

със укор ням във плахите очички,

с децата чужди те навън играят

и за „брат, брата не храни...“ не ще да узнаят.

 

Със теб, братле, извадихме повече късмет —

останаха ни спомени безчет.

Да вярно, рядко километрите стопяваме,

но пак в смях безгрижен да избухнем успяваме.

 

И вярно, че на теб за помощ не разчитам

и за съвет едва ли ще попитам,

но зная, че ще ми предложиш рамо,

дори и за да си поплача само.

 

Благодаря ти, братле!

 


напред горе назад Обратно към: [Усмивки на асфалта][Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Асенова Енева. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух