напред назад Обратно към: [прежИ´вяното][Кръстю Пастухов][СЛОВОТО]



Частен случай


На път за Петрич спряхме в Сандански. Имаше мъгла и Гала, съпругата на Салвадор Дали, отказа да пътува по-нататък. Дали се опита да й се скара, но тя рече, че й е писнало от сюрреалистичните му бълнувания, и ние потърсихме място за преспиване в някаква стара къща.

Беше един от последните сиви дни на годината.

Дали и Гала излязоха на балкона и продължиха кавгата си — той на испански, тя на руски, а аз забърках по едно сухо мартини. Когато се върнах с трите чаши, ги заварих да се целуват.

— Сложи ли ангостура? — рече Гала между две целувки и аз я уверих, че съм го направил точно по Бунюеловата рецепта.

— Стига с тоя Бунюел! — избухна Дали, а жена му се разсмя звънко, намигна ми и изпи наведнъж мартинито.

— Едно време... — рече тя и облиза пухкавите си устни, но се намръщи, защото Дали я ощипа. За пръв път, откакто се бяхме запознали в Париж преди близо век, очите му засвяткаха зло и той изруга. Гала не му остана длъжна. Кавгата пламна отново, разгоря се, но я заглуши вой на линейка. Наведох се над перилата и видях мигащата лампа, която профуча под нас. След нея бързаха два мерцедеса, надули клаксони. Всичко това трая секунди и се стопи в мъглата като усмивката на Котарака от Алиса.

— Какво беше това? — запитаха едновременно двамата, но аз само вдигнах рамене. Напоследък непрекъснато летяха нагоре-надолу коли със запалени фарове и включени сирени.

— В Петрич нещо е станало — казах малко по-късно.

— Случва се.

Застудя. Предложих на двамата да се карат вътре в къщата и те се съгласиха.

Наобиколихме печката — едно малко кюмбе, дето му викат циганска любов.

— Обичам циганите! — прозя се Дали и простря премръзналите си ръце над печицата, а Гала рече, че не обича комунистите.

— Ти комунист ли си? — запита ме тя свадливо, но Дали й припомни студентските ни години в Париж и тя млъкна.

Печицата бумтеше. Нарочно не запалих лампата. Страхувах се да не започнат да се карат отново.

Помълчахме. Дали започна да разказва как преди двадесетина години изпратил телеграма до Китай. Най-учтиво поканил всички китайци на гости в Испания.

— Представяш ли си — оживи се внезапно той, — как само тръгва милиард и нещо китаец за Европа. Марширува и през къде минава, мислиш? През Русия!

— Глупак! — прекъсна го Гала. — Е, какво, дойдоха ли?

Не били пристигнали и никога нямало да стъпят на Иберийския полуостров, защото телеграмата била написана на испански.

Дали ме погледна тъжно и се прозя отново.

Беше късно. Печката бумтеше, ние си легнахме с дрехите, а на сутринта продължихме пътя. Отивахме при Ванга — пророчицата. Галя искаше да разбере дали Дали я обича още.

Шосето беше добро. Мъгла нямаше. БМВ-то мъркаше приспивно, двамата отзад дремеха.

Радио Петрич предаваше фламенко. После един глас съобщи, че някой си г-н Жириновски, руски поданик, пребиваващ неофициално в България, бил ухапан от куче насред площада в града. Гласът продължи равно и добави, че кучето веднага умряло, а господинът е изпратен спешно в болница.

На входа пред Ванга се сблъскахме с Жан Виденов. Беше оклюмал глава.

— Здравей, Жанко! — рекох му, а той отвърна, че не било на здраве. Никъде в болниците нямало серум против бяс.

— Криза! — казах му и хлътнах след Дали и Гала в къщата на сибилата. Исках да разбера дали още се обичат, защото ми беше омръзнало от техните кавги.

 


напред горе назад Обратно към: [прежИ´вяното][Кръстю Пастухов][СЛОВОТО]

 

© 1994 Кръстю Пастухов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух