напред назад Обратно към: [прежИ´вяното][Кръстю Пастухов][СЛОВОТО]



Анибализми


На Никола Даскалов

 

Александров, Валентин и още Блуменфелд — бивш държавен секретар на Министерството на отбраната и сегашен военен министър, бе имал радостно детство. Това толкова беше му харесало, че той го продължи, но за жалост, точно когато беше постигнал мечтите си, го налегнаха детските болести. И сега навръх Нова година лежеше болен от коклюш. Магарешката кашлица го раздираше противоречиво, той се тресеше върху килима, подпрян на ляв лакът, и се опитваше да надвие Анибал в поредната пуническа война.

Беше катурнал купища оловни слончета и войничета и, точно когато щеше да победи древния пълководец, влетяха двете му баби македонки. Едната — с чаша кръв от костенурка, другата — с кобилешко мляко.

— Не го ста ма! — разрева се Валето, нацупи устнички и затвори лице в шепите си. Така по стар детски обичай се скри от света на възрастните, но магарешката кашлица го разтресе и бе разкрит отново. Македонките го хванаха под мишниците и изляха в устата му течностите. Хлипайки и тресейки се, заплашвайки с Ромел БМВ и НАТО, Валето се загърчи в яките им прегръдки, ала потомките на Султана Галушева бяха непримирими.

Портретът на фелдмаршал Ромел го гледаше невъзмутимо от стената, бабите излязоха да колят нови костенурки, а министърът в отпуск по болест зарита яростно с крачета.

Беше навръх Нова година.

— Прокледи папишки — избъбри той и го хвана яд, че не е финансов министър, за да ги ликвидира бързо с минимални пенсии и никаква социална помощ. После се изправи и загледа Ромел. Фелдмаршалът имаше арийски очи, бе яхнал мотоциклет някъде сред пясъците на Сахара, а отзад небето бе синьо, с едно пересто облаче.

— Мзязя вшишки — речи министърът на своя си език точно в момента, когато македонките бабички влетяха в стаята.

— К`во рече? — спогледаха се те, но понеже това нямаше никакво значение за тях, го натиснаха на пода и му дадоха прясна кръв от костенурка и отново кобилешко мляко. По-важно беше Валето да оздравее.

Ей тъй вървеше денят Нова година. Министърът се тресеше от пристъпа на кашлицата, телефони зазвъняха, но македонките похлупиха апаратите с възглавници, в къщата стана тихо и Вальо въздъхна с облекчение.

Отново легна на една страна, подпрял лявата си буза с ръка и реши за пореден път да надхитри Анибал. Опитът му на войник и книгите, които беше прочел през дългия си детски живот, му даваха предимство през онзи съсухрен африканец. Но негърът печелеше. На разбираем само за себе си език болният министър го наруга, заряза го и се загледа в котето. То стоеше под елхата, мъркаше и кокореше зелените си очи.

— Бих дал Генералния щаб — рече наум Валето, — само за пет минути да съм му в главата. Сигурно е много интересно!

Котето премига и му се стори, че казва да!

В този миг вратата се отвори и досадните бабички пак се домъкнаха с техните грижи за болестта му.

— Не искам вече! — каза Александров, Валентин, докато се опитваше да се измъкне от любезните им прегръдки.

— А, той е здрав! — рекоха двете. — Даже говори ясно. — И си помислиха, че коклюшът го е просветлил. Зарадваха се, обелиха му ябълка, нарязаха я и Валето задъвка, ловко набождайки я на ножчето си.

После запалиха свещичките на елхата.

Беше прелестно. Дори котето се вторачи в прекрасното. Пламъчетата трепнаха, наклониха се наляво, изправиха се и то, котето, си помисли, че това са светли миши опашчици. И понеже беше мъничко и гладно, скочи върху тях. Пухкавата му козинка щръкна, замириса на опърлено и след малко пламна цялата. Ужасено, то замяука, скочи от елхата, тя падна след него, а то се вкопчи с надежда в завесите на прозореца...

Стана светло точно в мига, когато вън се пукаха ракети и часовникът биеше дванадесет часа.

Къщата изгоря. Пожарникарите дойдоха с малко закъснение, защото спукаха гума, и когато разравяха топлата пепел, намериха само една мъничка топка олово. И не разбраха, че това е древният пълководец Анибал, който беше спечелил още една битка в края на двайсетия век.

 


напред горе назад Обратно към: [прежИ´вяното][Кръстю Пастухов][СЛОВОТО]

 

© 1994 Кръстю Пастухов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух