напред назад Обратно към: [прежИ´вяното][Кръстю Пастухов][СЛОВОТО]



Miraculum kimoni


На втори февруари т.г. Кимон Георгиев дойде на неофициално посещение в България.

Бяхме го повикали с Желю, Бриго Аспарухов го прекара тайно през границата, маскиран като европеец, и вече трети ден заседавахме в една от вилите на Едвин Сугарев, чудейки се какво да правим с пощръклелия парламент.

Напоследък обстановката в него ужасно бе се нажежила. Отношенията между депутатите се изостриха до крайност, всеки бе скаран с някого независимо от цветовата му принадлежност. Стигна се дотам, че Велко Вълканов подкупи една служителка в бюфета и тя започна да сипва в кафето ситно нарязана козина, в резултат

На което депутатите се блъскаха непрекъснато в тоалетната и не си гледаха работата. Ядосваха ни безкрайно много.

И излагаха демокрацията. И демокрацията беше в опасност.

— Обяви военно положение — рече Кимион на сутрешното работно бръснене. — И забрани партиите!

— Лесно ти е! — измърмори Желю и се намръщи. Дръпна се назад, защото Румен Данов, който го бръснеше уж внимателно, го поряза.

— Дръж здраво бръснача, момче! — скарах му се аз и Румен сконфузено измрънка нещо под нос.

Заплющя с бръснача по каиша, наточи го и отново се зае с Желю.

— Да обявим референдум — монархия или република? — подхвърлих аз.

— Вие сте мръднали! — каза Кимон. — И изобщо сякаш падате оттам, отдето аз идвам. Хванали сте се на хорото на разни момченца като Луканов и Дойнов. И се стреляте посред бял ден. Всичко трябва да става нощем!

— Честито! — рече Румен и наплеска обилно с ливанто бузите на Желю. После ме погледна и рече, че е мой ред. Насапуниса ме и прокара внимателно бръснача. Имаше лека ръка и аз притворих клепки. Беше много приятно, като милувка на девица, като гъдел от перушинки.

— Та казваш, нощем? — запита президентът и си наля кафе.

— И аз това мисля — рече Румен, но Желю го погледна изразително и бръснарят млъкна.

— Хубавите неща стават по тъмно — потри ръце Кимон Георгиев и се изправи. Пропукаха дървените му стави, той се протегна и застана пред френския прозорец.

— И какво ще ми струва това? — попита Желю. — Знаеш, външният ни дълг е огромен, вътрешният дефицит — още по!

— Малко организация и популизъм — каза бившият превратаджия. — И един паметник за мене. Някъде на централно място. — Погледна часовника си и се разбърза. Времето му изтичало.

Бриго го маскира отново като европеец и го изпрати през границата, а Румен Данов си прибра такъмите и отиде да се готви за през нощта.

— И да не забравиш да се обръснеш! — напомних му аз, той кимна с глава, а двамата с Желю се измъкнахме през тайния изход, като заличихме внимателно всички следи от срещата. Не исках да се карам с Еди, той нищо не знаеше, защото тайно бях взел ключовете от вилата му.

През нощта изпробвахме Кимоновата рецепта. Всичко мина успешно, демокрацията беше възстановена, Народното събрание излезе в заслужен отдих, а новият министър на земеделието забрани отглеждането на кози. Цялата операция бе траяла два часа, но се чувствахме ужасно изморени. Желю взе един душ, а аз потърсих Румен Данов да ме обръсне.

— Май че е изчезнал в югоембаргото — рече заеквайки Бриго, докато ми наливаше кафе. — Видели са го на Калотина с един тираджия. Не казвай на Желю!

Отворих прозореца. Розовобузото утро нахлу тържествено и се настани демократично в салона, а аз потърсих по телефона скулптора Старчев. Президентството трябваше да спази джентълменското си споразумение с историята, защото, както се знае от древността, всяко чудо може да се повтори и след смъртта ти.

 


напред горе назад Обратно към: [прежИ´вяното][Кръстю Пастухов][СЛОВОТО]

 

© 1994 Кръстю Пастухов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух