напред назад Обратно към: [прежИ´вяното][Кръстю Пастухов][СЛОВОТО]



Шлиферът не беше мой


Петьо Корнаджев се събуди с отвратителен вкус в устата. Това бе чувството, че вече не е министър на юстицията. Бяха го хванали насън, че е откраднал шлифера на Андрей Манолов, главния редактор на един свадлив софийски вестник. Вестникът бе раздул цялата история и тя бе стигнала до главния прокурор Иван Татарчев.

— Разгеле! — бил рекъл Иван Татарчев, потрил доволно ръце и поискал оставката на онзи пуяк.

— Иван Татарчев е инат! — мислеше си Петьо, докато опитваше с четката за зъби да премахне лошия спомен от съня. — Иван Татарчев е невъзпитан македонски инат...

Беше петък. Беше ден за парламентарен контрол, мисълта му трябваше да бъде свежа, но неприятното чувство не го напускаше, държеше го натрапчиво като зъбобол.

Той облече шлифера си и докато пътуваше към Народното събрание, се опита да се разсее. Но нито дългокракото създание, което проплува край нещо, нито слънчевият лъч, който погъделичка очилата му, успяха да отстранят натрапчивия спомен.

Колата го остави пред задния вход, той хлътна в демократично избрания парламент и се почувства някак си по-уверен. Но го изненада тишината. Влезе забързано в залата и застана на катедрата. В дясната половина нямаше никой. Това беше обичайното напоследък и той доби изведнъж самочувствие. Погледна мнозинството и точно когато щеше да произнесе първата фраза, някой го дръпна за шлифера. Беше един от квесторите, който направи загадъчни знаци с ръце и сложи многозначително пръст на устните си.

— Какво става тук? — запита министърът на правосъдието и погледна към Нора Ананиева.

Но и тя бе турила пръст пред устните си.

И цялото динамично парламентарно мнозинство стоеше по същия начин и гледаше втренчено право пред себе си.

„Сякаш съм попаднал на сборище от исихасти!“- помисли си Петьо и продължи на глас:

— Какво искате от министъра, който не е добре, затова напусна, за десет дена да хване престъпниците — това става в приказки „Али Баба и с-ие“...

Чу как гласът му самотно отекна в залата и се разпиля в тишината. Полилеите светеха безизразно, депутатите не мигаха и стояха с пръст пред устните си, втренчени сякаш в бъдещето, и той изведнъж се почувства ненужен.

Тогава видя вестника. Беше пред него — на катедрата, и на първата страница под заглавието с големи букви бе написано: „МЪЛЧАЛИВА СТАЧКА НА ДЕПУТАТИТЕ“. Отдолу с получер курсив бе обяснено, че парламентарното мнозинство стачкува в знак на протест срещу главния прокурор. Някакъв журналист бил разтръбил, че министърът на юстицията миналата нощ му откраднал шлифера. Това стигнало до ушите на Татарчев, който щял да му потърси съдебна отговорност. Парламентарното мнозинство се солидаризира против своеволието на висшия магистрат и ще стачкува до неговото отстраняване.

Петьо Корнаджев почувства, че очите му плуват в топла влага. Очилата му се замъглиха, той ги свали и с привичен жест ги избърса в крайчеца на шлифера си. И замръзна ужасен. Ръката му остана вдигната във въздуха, долната му устна увисна и той погледна безпомощно към Нора Ананиева.

Шлиферът не беше негов! Наистина!

 


напред горе назад Обратно към: [прежИ´вяното][Кръстю Пастухов][СЛОВОТО]

 

© 1994 Кръстю Пастухов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух