напред назад Обратно към: [прежИ´вяното][Кръстю Пастухов][СЛОВОТО]



Студ


Цяла нощ правителството Беров прекара сгушено пред камината. Огънят беше стар, възрастното Правителство го поддържаше с усилията на волята си, но навън беше дяволитият НЕК, виеха миньорски бури и хали, а пред камината все пак беше уютно, както в мамин скут, както в едно стихотворение от детинство.

Беровото Правителство отдавна не можеше да спи. Веднъж се опита да си хване гадже, но то го заряза бързо. И ето го сега — стои самотно по чехли пред камината, зъзне и се прозява. В главата му идват всякакви идеи, то ги отхвърля, протяга се към позагасналия огън, а в ръцете си държи стихосбирка от Дамян Дамянов. Последното издание. Лирика. Сълзи и вопли на млада душа.

А Правителството е старо.

— Тате — пита внезапно гласче, — ще има ли подаръци за нас?

Татето мълчаливо го перва с костелива ръка и гласчето се свива в съсухрените му прегръдки.

Правителството Беров се състои от много гласчета. На татето му е дошло до гуша от тях, то иска само да си празнува Новата година пред камината, да му е топличко, да му е симетрично...

Огънят лумва, в главата на Правителството нахлуват ненужни спомени, то се отдръпва от тях, а навън снегът вали, вали.

Тиха и свята нощ е в света. Бил Клинтън вече посреща Новата година, виетнамците се стягат да я посрещат след три месеца, сините каски от Камбоджа организират профсъюз, в Индия хиляди глинени къщи са съборени от тропически вятър, а Едвин Сугарев не гладува.

Правителството Беров се замисля. Онзи хитрец Еди даже през зимата живее в лятната си вила в Банкя. А дали има камина?

— Няма, тате! — услужливо му помага друго гласче.

— Аз казах ли да не подслушвате! — викна старчето. — Време е за сън!

Гласчетата се размърдват в скута му, гъделичкат го и Правителството си помисля, че е време да ги напръска с „Райд“. Като че ли гласчетата прочитат мислите му и се спотайват, но след малко пак се размърдват и започват да се боричкат.

— Ще ви изхвърля на студа! — дрезгаво изкрясква Правителството. — Дойде ми до гуша! Ще ви спукам!

Стана тихо. Нощта следва стрелките на часовника — самотна, зимна, непохватна и ялова. Наближава дванайсет.

— А фойерверки ще има ли? — не издържа гласче.

Гъгнив глас го срязва, че бюджетът не стига и че всякакви илюминации се отлагат за друг път.

— А резервни части ще има ли? — настоява първото.

— Ще докараме от Русия — гъгне гласът.

— Значи ще има! — ликува гласчето.

Отново в скута на Правителството започва безразборно шаване и мърдане, спокойствието му е нарушено, то не издържа и кресва. Гръмогласно и хрипкаво започва да заплашва, за издава постановления, да ги отменя и пак да нарежда и да ги издава. То се задъхва от яд, зачервява се, закашля се.

В този момент се чува страхотен пукот.

Правителството Беров се стряска и пада от фатерщула. Навирва крака пред камината, а гласчетата в него започват да викат за помощ, за спасение, за консенсус...

Часовникът бие дванадесет пъти. Нова година е.

 

П.П. Случайно в тази нощ бях спрял червеното си БМВ отвън. Пукотът се чу ясно. Момичето до мен помисли, че се пуква зората, а аз — че идва пролетта.

Нищо подобно. Само се беше пукнала горната устна на министър Танев. Сигурно от страх.

 

Ноември 93 — март 94

 


напред горе назад Обратно към: [прежИ´вяното][Кръстю Пастухов][СЛОВОТО]

 

© 1994 Кръстю Пастухов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух