Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

Денят на мойта смърт ще е чудесен.

От вчера ще го знам. Ще бъде днес.

Безспорно, ще е листопадна есен

и някъде в Paris... (но не на Pere Lashaise).

Дъждовни капки ще протракват.

Каква ли ще съм – бяла и бездомна...

Обувките ми сиротни ще ме очакват,

а мъката на няколко мъже ще е огромна:

Любимият безпаметно ще се накваси;

А милият ще мисли за въже;

Ще псува скъпият: "Живот ли е това, ебаси".

Такива ще са тъжните мъже,

отседнали във моята душа –

Pier, Jean-Paul, и ти, Rogee...

Да можех мъничко поне,

един след друг да ви теша,

да ви подгоня със онез, червените –

(с тях крачица не съм вървяла).

Как искам още малко пулс във вените...

В деня, във който хич не бих умряла.

Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

© Румяна Райкова. Всички права запазени!