Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

пустините тогава оглушаваха

от разцъфтели кактуси

и в залеза се утешаваха

душите на изстиналите tattoos и

вдълбани в кремъчните рамене

подобно каменни идеи

препускаха миражните коне

в представите за пясъчни алеи

които се снишаваха

от ноздрите на пресекулки

а все по-мъртви ветрове

поклащаха последните цигулки

цигулки на оранжево въже

от влагата на корени зарити

не бяхме жаждата си утолили

полазени от мигове термити

по гърбиците на камили –

извити призрачни меандри

които в дюните изсичат

чадъри от короните на пинии..

и в сенките на бледите Еринии

обречените там да се обичат –

подобно бели олеандри,

подобно черни бедуини,

подобно еднодневните светулки,

над оглушелите пустини

танцуващи по нощното небе,

подобно счупени цигулки

цигулки на оранжево въже

Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

© Румяна Райкова. Всички права запазени!