Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

открехната

зад малките капризи на пердето

прекрачвам нуждата си

от прозорци

и вятърът със тънките крачета

на фламинго

пробягва фините дистанции по тила ми

скалъпеното време е копнежно

чувствително ми е

до безпотребност

и бледожълто в шийката на фрезия

когато искам

да те запокитя до намиране

отново имам пристъп на амнезия

ръцете ми са

причудливи лястовици

от куп стечения на ветрове,

но чистите опали са безцветни

а чистите неща –

наклякали тук-там по две

едва-едва

секундите с развързани сандали

един щурец по мен се е подвел

с подгънат крак ме гледа как

рисувам пладнето със клечка по оградата

а роклите и думите са ми в щастливия зелен размер

Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

© Румяна Райкова. Всички права запазени!