Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

Терасите увиснали от прани мисли

и от гащи

загърбили по дъното си грижите

и къкрещото в тенджерите щастие

ще храни рижите

въпроси

пак

И ще блестят звездите като постно ястие

и мрака все ще е един –

Пореден мрак,

където

ще отброявам крачките си

по небето,

по тротоарите

ще чукам лешници обаче по Чайковски,

нечетни плочки

ще прескачам –

обичам жълтото на светофарите,

и юлските горещници

и сянката на буковете по Буковски

Луната е препечена погача

но аз не ям

понеже и не плача

откакто си вървя,

броя:

каквото може и каквото не,

но облаците са солен айран,

в което и да е небе

така дъждовно

по силует се скитаме намерени –

как хубаво е да вървя любовно

с обувките си начумерени

Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

© Румяна Райкова. Всички права запазени!