Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

Може би

в цъфналите гърла на маковете

пулсира кръвта ни

насочена към морето

и очите на май

са големи

колкото

само една любов може да е

с дъх на липа и ягоди

не повече

от вечност

сурова

в пост-летното си намигване

Летят лодки въздишки и риби

мастилото на морето

бразди челата ни

греблата залитат от вятър и

пръски, които остават вдълбани

по краткият мрамор

на изшепнати думи

всички луни са кръгли

всяка вода лепкава

всички причини на света съществуват

да се изпием до свършека на болката

до края

на сезоните

може би

солта на очите ни

ще се престори на бяла

утрин в която ще срещнем

слънцето на вълнолома

тогава

твойта ръка

ще е котвата каменна

замръкнала в тихият пристан

на мойте гърди

Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

© Румяна Райкова. Всички права запазени!