Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

Кашмирено безветрие

и йероглифи по челото разчитаеми-

в очите му смъдеше от самотност

дори за рибите му беше жал

но знаеше

живота е това

което никога

не е живял

вратата през която

не е влязъл

Монети се намираха у джоба

на карираната риза

които да разпръсква във фонтаните

на цветните пристанища

които никога

не е видял

и кораба от който

не е слязъл

Да бъде изгрев –рече си рибарят

който най-обичаше да отшумява

до бледен залез втъкнат сред вълните

И кротко си подгря той гърлото с мастика

и валериан

И беше сам

Да бъде залез –слънцето се изкикоти и разкъса

на хоризонта лепкавият целофан

небето пламна във пожар и се нахъса

Вълните наедряха най-безсрамно и подеха

жестоката игра на криеница

с лодчицата малка

А в тенекиената кръчма на брега се лееха

загубени метафори

фалшиви питиета

оркестъра подрънкваше

певицата промрънкваше

истории за русалки и за морски цар...

И хищната гланцирана уста

на старата кръчмарка трепкаше и се люлееше

като повреден морски фар

Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

© Румяна Райкова. Всички права запазени!