Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

Поезията се твори в леглото като любовта
И нейните разбъркани чаршафи са зората на нещата
Поезията се твори в гората"
Андре Бретон

Стъкмихме огъня

долетя пороя с бели пера и учуден нос

                            Гората шумеше

               от изток светваха прозорци

     града забулен и притихнал бе далече

отвъд тревата избуяла

Набра ми маргаритки и абстрактно ме погали

дъждът се стичаше на вади по лицето ми

                                       усещах вкус

на дълго стискано мълчание

и музика една едва порозовяла

                                     с ребра обрулени

и сплетена на гъсти плитки

по които се катереше нощта

Наоколо се раждаха умираха

светулки малки и гъмжеше от

                          топли летни гъсеници

                     силуети облегнати

            Едно колибри се надпяваше

   с вятъра кръжащ  

край облаците скупчени на рафта

за ювелирни изделия

Леко изоставаха

   необходимото време

     отсъствия- присъствия

светулките и те –какъв живот се случваше  

делириума на омачканото легло от треви

Тук няма кладенци бистри потоци

само изненадано извън- пространство

огън който е бял или златен

и само понякога над него (летяха)

може би и сега

по-печални от сивото

                     бели  

                     бели пера

Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

© Румяна Райкова. Всички права запазени!