Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

безлюдно пиано

в покоя на опушена стая

дегустация на сладко кафе

вятър пристигнал с трамвая

да души цветята

отвъд сърцатата луна

подир олющените колене

си ми любим и остър

като дамско токче паднало във преспа

казваш просто е и лесно

когато

пораснали са ни ръцете и лицата

но товара ако съблечем

ще сме съвсем на други гари

увиснали на фин конец

като изпушени цигари

спят малките светулки на света

спи октопода

спят снежинките

до пода

ми се пускат бримките

и цопва вятърът във вените

повява там до обед

пак премълчавам хвърленият поглед

на дните

напукан ми е покрива

изгубен сред липите

повръщам

велура кървав на глазурата

отвъд завоя

стръмното се съмва

подир застоя

баира мокър е защото

в доматен сос е любовта такава

обичам шпротите със копър

вкусът на кратката тинтява

дъхът ти който ме застига

под устните ти катерачи

заспива моя тигър

(каквото и това да значи)

Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

© Румяна Райкова. Всички права запазени!