напред назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]



Горската фурна


Есента отлита вече.

Зимата не е далече.

Във Вълшебната горичка,

припка весела сърничка,

среща се с животни, птички,

носи новина на всички:

– Ето там, отвъд баира,

малка фурна се намира.

Ежко Бежко е пекар,

„цар на хляба“, и сладкар,

а работният кълвач

е отличен продавач.

Пръв към новичката фурна,

изгладнял глиган се втурна:

-Девет банички със праз

бързо ще излапам аз!

Ежко хвърля поглед вещ,

към затоплената пещ:

– Ей сега ще са готови!

Ето, че клиенти нови

на опашка чакат вече.

Баба Жаба важно рече:

– Дай, кълвачо, питка вкусна,

бързо-бързо да я хрусна!

Иска медено геврече

малко, пригладняло мече.

Двете зайчета близнаци

си поръчват козунаци...

На вратата врана чука.

– Ето ме! И аз съм тука!

Фурната ви е прекрасна! –

рече тя и се прехласна

по вълшебствата тестени,

с вкус и усет подредени.

 

...Над гората пада здрач.

А работният кълвач,

гледа Ежко уморен.

– Имахме успешен ден,

но тревожа се, защото

свършило ни е брашното!

Нека позвъним на Лиска,

горската телефонистка.

– Лиске, чакаме доставка,

молим те за бърза справка!

– Ще погледна във тефтера.

Даааа, поръчката от вчера.

Току-що пристигна влака,

и доставката ви чака.

И съвет – не се бавете,

а към гарата тръгнете,

че отново ще вали,

да не станат куп бели.

Рече-недорече Лиска,

и дъжда навън заплиска.

 

– Бързо скачай във колата!

Път ни чака през гората.

– Дъжд...защо ли не почака... –

промърмори Ежко в мрака,

лекичко газта натисна

и волана здраво стисна.

Клони пукат, вятър вие...

– Късметлии ще сме ние,

ако скоро стигнем там!

– В този мрак и дъжд...не знам. –

и изпусна Ежко стон.

– Стоп! На пътя има клон!

И под силният порой,

ето, двамата герои,

вдигнаха от пътя клона.

Бавно изкачиха склона.

– Надпис „Гара“! Тук сме вече! –

Ежко, радостен изрече.

Щом доставката си взеха,

те обратен път поеха.

Ала случи се белята –

забуксува им колата

в кална и дълбока яма.

Няма да се справят двама!

Имаха късмет голям,

че дочу ги Кум Вълчан,

в този късен, нощен час.

– Не се бойте! Аз съм с вас! –

всички сили той напрегна,

мускули железни стегна,

и премести сам колата.

– Ще запомним добрината!...

 

...Три дни фурната работи

пак на пълни обороти,

а на следващият ден,

ранобудният елен

на вратата пръв почука.

– Брей, какво ли става тука?!

Дали само ми се струва?

Плач отвътре ми се чува.

Има някаква бележка:

„Не работи!“ Няма грешка!

Ежко Бежко се показа,

за бедите си разказа:

– Десет мишчици гризанки,

непослушни калпазанки,

са чувалите прояли

и брашното разпиляли.

А доставка друга няма...

– Да, бедата е голяма,

но ви моля, не плачете,

и сълзите избършете.

А сега и новината –

моят брат от планината

има склад с брашно чудесно!

Другото е вече лесно –

ще му пуснем телеграма:

„Спешно! Двеста килограма

от брашното изпрати ми!

Поздрав, твоят брат любими.“

Много съм ти задължен! –

рече Ежко просълзен.

 

...Минаха се пет-шест дена.

Баба Зима зафуча студена.

А по горската пътека,

теглят лекичко-полека,

шарена шейна, елени.

Те са много изморени,

че пристигат отдалече.

Но пред фурната са вече!

Ежко-Бежко е насреща,

и сърдечно ги посреща.

Щом видя ги и кълвача,

взе от радост да подскача:

-Тази Коледа, колет –

вкусна питка със късмет,

кифлички и козунаци,

чакайте от нас, юнаци!

Имате сърца от злато!

Нагостиха ги богато...

 

...От зори до късен мрак,

фурната работи пак!

Точи, меси без почивка,

Ежко Бежко със усмивка,

а кълвача ту подрежда,

ту витрините зарежда...

За елена и Вълчан,

всичко е безплатно там!

 


напред горе назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

 

© Румяна Райкова. Всички права запазени!


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух