Обратно към: [Друг ритъм][Яница Радева][СЛОВОТО]

Устните – жасминови листа,

косите – пролет.

Несъществуваща, измислена жена

извая и в камъка се влюби.

И всяка вечер

вино като младата ми кръв

той пиеше край нея коленичил.

Но камъкът бе камък, не жена.

А аз напразно жертвената клада

отрупвах с всеки дар на младостта.

В една такава самодива-вечер

взех меча му, разсякох пагубния камък.

Събудил се внезапно, царят ме видя.

После всичко беше като сън

да си спомня даже и не смея,

чувах хората – крещяха вън:

"Възкръснала е каменната Галатея!"

Обратно към: [Друг ритъм][Яница Радева][СЛОВОТО]

© Яница Радева. Всички права запазени!