напред назад Обратно към: [Беседа против богомилите][Козма Презвитер][СЛОВОТО]



За вярата


За вярата не изнасяме свои думи, но оповестяваме Христовите поучения. Понеже се кръстихме в Христа, затова [нека се] вслушаме в Христовите поучения, за да не бъдем осъдени с еретиците и с евреите. Ние трябва да следваме светите думи на великия и преславен наш учител, апостол Павел, и заедно с него да извикаме, като кажем: „Проклет да бъде всеки, който не изпълнява постоянно всичко, което е писано в книгите и закона!“ [вж Гал. 3:11] Защото, рече, дори архангел или „ангел да ви благовестеше, ала не както ние ви благовестихме, да бъде проклет!“ [Гал. 1:8] Затова ние сме длъжни с него да извикаме, като кажем велегласно:

„Който не обича нашия Господ Иисус Христос, да бъде проклет!“ – Който не вярва в светата и [не]разделима Троица, да бъде проклет! Който не мисли, че светото причастие е светото тяло и кръв Христова, да бъде проклет! – Който не се моли с упование на св. Богородица Мария, да бъде проклет! – Който не се кланя със страх на честния Господен кръст, да бъде проклет! – Който не целува със страх и любов иконите на Господа, на Божията майка и на всичките светци, да бъде проклет! – Който не почита евангелските и апостолските слова, да бъде проклет! – Който не вярва, че светите пророци са пророкували чрез Светия Дух, а по свой ум, да бъде пролет! – Който не почита всичките светци, нито се кланя с любов на техните мощи, да бъде проклет! – Който хули светите литургии и всичките молитви, предадени на християните от апостолите и от светите отци, да бъде проклет! – Който не мисли, че всичките твари – видими и невидими – са сътворени от Бога, да бъде проклет! – Който изопачава по своему евангелските и апостолските думи и не ги спазва, както ги изпълняваха светите мъже, да бъде проклет! – Който не изпълнява дадения от Бога Моисеев закон и по своему нещо бледослови, да бъде проклет! – Който лукаво приема неговите правила, и не с целия си разум, да бъде проклет! – Който не мисли, че църковните санове са учредени от Господа и от апостолите, да бъде проклет! – Който хули честната женитба и богатите, които носят брачните ризи с благоговение, да бъде проклет! – Който хули, които ядат месо и които пият вино по закона, и казва, че те са недостойни да влязат в Божието царство, да бъде проклет!

За това ни извести блаженият Павел, който казва, след като говорил нему Светият Дух: „А Духът ясно казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като послушат нечисти духове и бесовски учения чрез лицемерието на ония, които говорят лъжа и имат покварена съвест, които забраняват да се встъпва в брак и заповядват въздържание от ястия, що Бог е създал да ядат с благодарност верните и тези, които са познали истината. Защото всяко Божие творение е добро и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарност, защото се осветява чрез Божие слово и молитва“ [вж 1Тим 4:1-5]. Затова ние трябва винаги да ходим според Божиите заповеди и да не даваме на злите мисли да царуват в нашите сърца, а със знака на честния кръст да отпъждаме от себе си всякакви съблазни. Защото чрез него бе убита враждата, както Павел каза на ефесяните, когато писа: „Чрез кръста уби враждата и, като дойде, възвести мир на близки и далечни; защото чрез него и те и ние имаме достъп при Отца, в единия Дух“ [Ефес. 2:16-18]. А щом сме приели такъв голям духовен дар, сиреч кръста Господен, длъжни сме да преживеем духовно дните си на земята, като се ограждаме с него. „А плодът на Духа е: любов в Бога, радост, мир, търпение, благоверие, кротост, въздържание. Против такива няма закон. Онези пък, които са Христови, разпнали са плътта“ [Гал. 5:22-24], т.е. отказали са се от своята воля.

Но нека още да походим из словата на светия апостол, за да ни покаже истинския път към Божието царство. Той казва: „Не бъдете като младенци, които плават и се увличат от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците и по хитрото изкуство на измамата. Слънцето да не зайде във вашия гняв, и не давайте място на дявола. Който е крал, да не краде вече, а по-добре е да се труди, като върши полезното с ръцете си, за да има що да дава на тези, които имат нужда. Никоя гнила дума да не излиза из устата ви. И бъдете един към друг благи и милосърдни, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби. А блудството и всяка нечистота или користолюбие да не се насажда между вас чрез всяка неправда, нито безсрамие, безумни думи, празно любопитство и което е неприлично. Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или пияница, или който има богатство, а не дава от него на бедните, няма да наследи Божието царство. Никой да ви не примамва с празни думи според човешката мъдрост, а не според Божията, защото заради всичко това дохожда Божият гняв върху тези, които не се покоряват. Но вие, като чета на светлината, постъпвайте и живейте според Духа, а не според плътта, защото плодът на Духа е във всяка доброта, правда и истина. И изпитвайте, що е угодно на Господа. И не участвайте в неплодните и тъмни дела, напротив – изобличавайте ги, защото всичко, което се изобличава, е светлина. И тъй, внимавайте, как да постъпвате; (като скъпите времето), защото дните са зли. И не се упивайте с питие, що не носи спасение. Но усъвършенствайте се в Бог с песни, славословия и гласове духовни, възпявайки Бога с уста и от сърце, като се покорявате един другиму със страх Господен. Жени, покорявайте се на своите мъже като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата. Мъже, обичайте своите жени, както и Христос възлюби Църквата и Себе Си предаде за нея, за да я освети. Така са длъжни мъжете да обичат жените си, както телата си, а жените – да се боят от мъжете си. Деца, покорявайте се на родителите си. Бащи, не дразнете вашите деца, за да не скърбят. Раби, във всичко се покорявайте на вашите по плът господари, като слугувате не само за очи, но и с простота на сърцето си. Всичко, каквото ще вършите, от душа го вършете“ [вж Ефес. 4-6 глава]. „И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, пиене или за празнуването на празник. (Това е сянка на бъдещето), а тялото е Христос. Никой преднамерено да ви не прелъстява със смиреномъдрие и със служене на ангелите, (като се впуска в онова), що не е видял, и напразно се гордее с плътския си ум, а не се придържа о Главата, из която се подават стави и връзки по цялото тяло“ [Кол. 2:16-19]. „А целта на заръката е любов от чисто сърце и от нелицемерна вяра; други като не постигнаха тия неща, отклониха се в празнословие, желаейки да бъдат законоучители, без да разбират ни какво говорят, ни за какво се извести“ [1Тим. 1:5-7].

„Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служения, но Духът е същият, който върши всичко у всички. Всекиму се дава, да се прояви Духът за полза: на едного се дава чрез Духа слово на мъдрост, а другиму – слово на знание чрез същия Дух; другиму – вяра чрез същия Дух; другиму – дарба да лекува чрез същия Дух, другиму – да върши чудеса, другиму пък – да предсказва; другиму – да разпознава духовете; другиму – различни езици [да говори]; другиму пък – да тълкува езици. А всичко това върши един и същи Дух, който всекиму поотделно разпределя, както си иска“ [1Кор. 12:4-11].

И тъй, братя, като приемаме такива дарове на Духа, хубаво е и ние да се очистим от греховете си, та и у нас да възсияе Светият Дух със своето милосърдие и да довърши горния Иерусалим; да се смирим под крепката му ръка, за да ни възнесе Той, когото славят непрестанно ангелите; да изповядваме нашите съблазни на Онзи, който знае мислите ни, преди да ги помислим; велегласно, като Го повикаме да ни посети, да викнем към Него със сълзи и да възкликнем с радост и трепет, обещавайки му се отсега да се отметнем от нашата злоба; да изпратим слава на Вездесъщия и Всетворителя, като викнем и кажем:

– Слава на Тебе, о пресвети животворен Душе, утешителю благи, творче на нашите души и на всички видими и невидими твари! Ти всичко уреждаш и осветяваш, като всичко навсякъде изпълваш, както искаш. Със своето Божество ти просвети нашите сърца, помрачение от греховете, за да те хвалим непрестанно в Светата Троица, като винаги хубаво те спомняме в помислите си. Вярваме и изповядваме, че ти си Бог и че царуваш без начало и без край с невидимия Отец и с единочедния негов СИн, нашият Господ Иисус Христос, без да разлъчваме, без да сливаме Божествата, а, както ни научиха светите мъже, които се просветиха със зарята на твоята невидима светлина. И още молим те, благи Утешителю, - макар и да сме грешни, но не и хулители на твоето Божество и на твоите твари, - смили се над нас, Владико, и ни вдъхни своята воля, за да влезем в славата си, след като сме живели по твоята заповед. Понеже престъпихме всичката ти воля и от леност потъпкахме всичките ти заповеди, заради това ти ни наказваш, [както] бащата [наказва] синовете си, като допускаш да [ни] спохождат войни и скърби, за да се опомним. Ала Ти не ни измъчваш според греховете ни, а ни наказваш според милостта Си. Ако би ни възнаграждавал според делата ни, то огън би ни изгорил или вода би ни обляла, както казва Давид. Защото всички се отклонихме от Тебе: едни в еретичество, други в грабеж, други във вражда, други в блудство, други в клевети и братска ненавист, други в гордост и леност, други в пиянство, в беззаконни игри и в други грехове, от които се отрекохме в светото кръщение; а Тебе, който виждаш и знаеш всичко, смятаме за невежа; съчиняваме лъжи и тънем в неправди; работим повече за корема, отколкото за Тебе, оставихме небесното и клоним към земното; обичаме повече домовете на богатите, отколкото църквите, и там налитаме като врани на мърша и очакваме от тях повече помощ, отколкото от Тебе, а забравихме и потъпкахме написаното: „По-добре е да се надяваме на Господа, отколкото да се уповаваме на князе“.

Когато пък отидем в църква, на какъв смях се излагаме! Ако някой застане [в нея], умът му скита навън или мисли за непристойни [неща]. Ако и с устата си да възхваляваме Бога, с мисълта си вършим нелепости, като забравяме апостола, който казва: „Но в църква предпочитам да кажа пет разбрани думи, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език [непознат]“. А Иаков казва „Просите, но не получавате, защото зле просите“. Също и Господ ни заръча, което просим, с цялото си сърце да просим. Той казва: „И тъй, ако пребъдете в Мене, и моите думи ще пребъдат във вас; каквото пожелаете, искайте, и ще ви се даде; защото всеки, който иска, получава, и който хлопа, ще му се отвори“ [вж Мат. 7:7-8]. А Иоан, възлюбеният Господен ученик и евангелист, казва: „Ако знаем, че ни слуша, за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили“. Защото Божието слово, рече Павел, „е живо и деятелно и по-остро от изострения от двете страни меч“. „А Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят“.

 


напред горе назад Обратно към: [Беседа против богомилите][Козма Презвитер][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух