напред назад Обратно към: [Беседа против богомилите][Козма Презвитер][СЛОВОТО]



За богатите


Нека се потрудим и ние, братя, да приемем обещаните [блага], към които и ангелите желаят да се наклонят. Нека се изправяме със страх Божи поне в молитвения час, като не носим на езика си едно, а в сърцето си да мислим друго. Ако ли зли мисли ни забраняват, да не слушаме тях. Ако ли някои скърби ни изпълнят сърцето, на Бога да ги отдадем. Дори и бесовете да ни възпират, ние да не се боим от тях, но да подражаваме на оня слепец, който велегласно викал: „Иисусе, сине Давидов, смили се над мене!“ Когато хората му заповядали да мълчи, той още по-много викал и затова се удостоил със зрение. Ето защо, моля ви се, нека подражаваме на него, за да прогледнем с духовните очи и да вървим по пътя на Господните заповеди. Нека се вслушваме в Господните слова и да не се гордеем нито с величието на сана, нито с големината на богатството, което изчезва, - всичко това е храна за червеите, - за да не се сбъдне с нас реченото от пророка: „Човек в почит не ще пребъде; ще се присъедини към безумните животни и ще се уподоби на тях“ [Пс. 48:13].

А между богатите има някои, които се гордеят със своите слова и поради своето безумие се държат надменно спрямо сиромаха. Мислейки се за безсмъртни, те не си припомнят: „Както тебе, също така и него Божия ръка е сътворила“. Но нека знаят, че сиромасите са пò на почит пред Бога, отколкото богатите. Послушайте Иаков, Господния брат, който казва: „Нали сиромасите на света избра Бог, богати с вяра и наследници на царството, което обеща на тези, които го обичат? А вие презряхте бедните“. А чуйте и Господа, който заръчва, говорейки за тях: „Не презирайте никого от тези малките; защото, казвам ви, техните ангели винаги гледат лицето на моя небесен Отец“.

Не помните ли гордото и страшно слово: „Идете от мене, проклети, във вечния огън, защото ме видяхте гол, а не ме облякохте и гладен, а не ме нахранихте и прочее?“ А те ще му отговарят и кажат: „Господи, кога те видяхме гол или гладен, или болен, или в тъмница и не ти услужихме?“ А небесният цар ще им отвърне и каже: „Доколкото не сте сторили това на един от тези най-малки мои братя, и на мене не сте го сторили“.

А щом небесният цар нарича бедните братя, с каква ли мъка ще се удостоим ние, които ги презираме? Защото не тях презираме, а този, който рече това. Погледнете и онзи богаташ, който презираше бедния Лазар, лежащ пред неговите врата, и който не искаше да го погледне от погнуса. Когато Лазар умря, ангелите го взеха и го занесоха в лоното Аврамово. Умря и богатият и го погребаха. Когато беше в мъки, богатият съзря отдалеко Лазар в Аврамовите обятия и извика: „Отче Авраме, смили се над мене и изпрати Лазар да намокри пръста си във вода и да ми разхлади езика, понеже се мъча в този пламък“. И какъв отговор чу от Аврам? – „Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото; и заради това той тук почива, а ти се мъчиш“.

Виждате ли, богати, кои места ще ни приемат, ако не се смилим над бедния? Дори и цяла нощ да прекараме в молитва, да се измъчваме от въздържание и пост, не се ли смилим над онзи, който лежи пред вратата [ни], напразно се трудим. Та що е по-силно от девството и по-тежко от укротяване на страстите? Ала че и това е по-малко от милостинята, показа ни Господ в притчата за десетте деви. Колкото и голяма да е милостинята, тя не е угодна Богу, ако не бъде давана с тихост, кротост и любов. А [Павел] рече: „Бог обича тихия подаятел“. И пак: „Който раздава, да раздава с простота, с нелицемерна любов“, „защото всеки, който се възнася, ще бъде унизен, и който се смирява, ще бъде въздигнат“. Кое е по-страшно от изгарянето на тялото и от раздаването на цялото богатство? Но и това без любов няма да ни спаси. Затова не бива да влизаме без братолюбие в светата църква, ако не обичаме братята си, ако се възвисяваме над по-малките, ако буйстваме над длъжниците, за да не се прокълнем, когато мислим, че се молим на Бога. Защото, когато кажем на Бога: „Отче наш, който си на небето, опрости нашите дългове, както и ние опрощаваме на нашите длъжници“, още повече се проклинаме, понеже не заръчваме да не опростява нашите [дългове], както и ние не опростяваме на своите длъжници. Господ казва: „Когато принасяш дара си пред олтара и си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави там своя дар и се помири с брата си, па тогаз да принесеш на Господа своя дар“. И пророкът казва: „Колкото си голям, толкова се смирявай, за да намериш благодат от Господа-Бога“. И пак: „Да се върши правда и истина е по-угодно Богу, отколкото да се принасят жертви“. Защото, което за хората е високо, то е гнусно пред Бога. Рече ли ми някой от тези, които са с нечиста съвест: „И ние знаем тези думи и за какво ли удължаваш своята реч?“, – ще му отговоря, като кажа: „Не заради тебе изнасям дадения ни талант, но заради тези, които нямат и желаят него, безценния бисер, за да отидат при Бога“.

 


напред горе назад Обратно към: [Беседа против богомилите][Козма Презвитер][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух