Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

БНР, Програма "Хоризонт", 14 януари 2002 г.

ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" – минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден, г-це Железова; добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа.

ВОДЕЩ: "Изборът на новото поколение" е наименование на семинар, който Вие ще водите в Нов български университет през тази календарна година. Разкажете ни малко повече за този семинар.

Б.Г.: Да, в края на миналата година се състоя първата, а утре ще се проведе и втората организационна сбирка, но същинската работа на семинара ще започне през пролетния семестър на тази учебна година. Семинарът е в рамките на сегашната бакалавърска програма по лингвистика. Най-напред ще съобщя и подзаглавието на този семинар, което е по-информативно: Младежките клубни култури, субкултурите и интегритетът им в обществото от гледище на езиковата антрополгия. Веднага искам да кажа, че идеята за този семинар възникна най-напред у студентите по антропология в Нов български университет, а моят интерес към този проблем възникна преди години от една публикация във вестник"Сега", която се опита да хвърли малко светлина върху този проблем, озаглавена впрочем по същия начин – "Изборът на новото поколение". Събитията от 21 декември и всичко, което се каза в публичното пространство по повод на трагедията пред дискотека "Индиго", ме убедиха още повече, че е дошло времето да се направи един проект по този въпрос.

ВОДЕЩ: Какво са целите на семинара?

Б.Г.: Първоначално съвсем практически. Как откриваме дали един човек е болен? Като изследваме най-напред кръвта и урината му и по резултатите от изследванията съдим дали има или няма проблеми със здравето му. Говоренето е кръвта на социалните взаимоотношения. Всеки значим социален проблем намира израз в начина ни на говорене дори и когато не говорим за него. Ето защо ние ще събираме емпиричен материал как субкултурите и контракултурите или антикултурите присъстват в говоренето на хората и как разговарят помежду си представителите на една субкултура, анти- или контракултура и има ли комуникация между тях и непринадлежащите към техния кръг хора.

ВОДЕЩ: Споменахте преди малко трагедията от 21 декември миналата година. Защо обсъждането на това какво се е случило пред дискотеката и кой носи вината за случилото се Ви даде допълнителен тласък за работа?

Б.Г.: Получи се нещо много интересно в това обсъждане. От обсъждането на проблема за безопасността на места като българските дискотеки, нощни клубове и интернет клубове, се заговори изобщо за тези места. Дискотеката, нощният клуб, интернет клубът са вече белязани места в нашето съзнание и то негативно белязани: ако искаш непременно да ти се случи нещо лошо, отиди на някое от тези места. В дискотеката непременно ще ти предложат наркотик, ще те принудят да проституираш и т.н. Аз наистина не знам как в действителност стои въпросът, защото по дискотеки не ходя, както предполагам и немалко хора от моето поколение и в моята позиция на родител, но целта на проекта е да разкажем именно на такива хора какво точно се случва на едно такова място, какви са взаимоотношенията между хората, за които това е обичайното място за забавление, за да успеят родителите да възпитат у децата си стратегии за защита, когато те наистина се нуждаят от защита.

ВОДЕЩ: Тези места не са изконно белязани негативно?

Б.Г.: Кръчмата, кабарето, игралният дом и днешните им наследници винаги са били на границата между общественото и личното, между позволеното и непозволеното, между познатото и непознатото, между формалното и неформалното, между реда и хаоса. Това е особено пространство, в което хората имат чувството, че са се освободили от социалните мрежи и всекидневните грижи. Това освобождане във всекидневния език го обозначаваме като "разтоварване". На една такова място смятаме, че природните и социалните закони не важат, а, оказва се, че те важат със страшна сила. Попадането на едно такова място е геройство и в прекия, и в преносния смисъл: геройство да преминеш през иглените уши на пропускащия механизъм, геройство да заобиколиш хлабавите разпоредби за сигурност и още по-хлабавото им спазване. Много е интересно например да се изследва синдромът на затворените врати у нас. Вечерта, когато се е случила трагедията, аз бях точно по същото време на коренно противоположно обществено място – в зала "България". След края на концерта на изхода се бяха струпали страшно много хора на път да се превърнат в тълпа, защото беше отворена само една врата. След 10 минути на някого му хрумна да провери дали няма отворени още врати. Оказа се, че има още две и тълпата отново се превърна в множество цивилизовани хора. Но проверката стана едва на десетата минута. Ние продължаваме да мислим и да действаме стадно и за съжаление възпитаваме по същия начин и децата си.

ВОДЕЩ: Благодаря Ви, доцент Георгиев. Желая Ви успех със семинара и проекта.

Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!