Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

БНР, Програма "Хоризонт", 23 септември 2002 г.

ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" - минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Българският тълковен речник дава следната дефиниция на прилагателното грамотен: 1) Който знае да чете и да пише и 2) Който е запознат с нещо, ориентиран е в нещо.

ВОДЕЩ: Смятате ли, че тези дефиниции дават достатъчно ясна представа какви са съвременните изисквания към действително грамотния човек?

Б.Г.: Като цяло - да. От юридическа гледна точка всеки, който може да си напише името, да се подпише и да прочете каква сума трябва да плати за ток, вода или парно или да прочете, че го призовават като свидетел или като страна по дело в съда, е грамотен. Но вие правилно усетихте, че аз искам да говоря днес за друг вид грамотност - за грамотността на зрелостника, която ще бъде удостоверявана чрез задължителния зрелостен или матуритетен изпит по български език и литература. Очевидно на зрелостния изпит умението да си напишеш името или умението да се подпишеш съвсем не е достатъчно, за да вземеш диплома за средно образование.

ВОДЕЩ: Очевидно говорим за грамотност в широкия смисъл на думата.

Б.Г.: Точно така. И тук двете значения на прилагателно грамотен са важни: важното е не само да можеш да четеш и да пишеш, а да си ориентиран в определена проблематика, да си запознат с определени произведения, както е в конкретния случай със зрелостния изпит по български език и литература.

ВОДЕЩ: Да се съсредоточим върху езиковата грамотност. В програмата за зрелостния изпит тя присъства под наименованието "езикова компетентност". Какво трябва да може да прави кандидат-зрелостникът, за да бъде признат за грамотен в езиково отношение?

Б.Г.: Много неща. Трябва да може добре да си служи с граматиката на родния си език, което в учебната програма фигурира като владеене на граматичната норма.

ВОДЕЩ: Тук веднага ще ви прекъсна. Може ли човек, който греши в употребата на пълната и на кратката членна форма при имената от или във мъжки род, единствено число, да изкара повече от двойка на зрелостния изпит?

Б.Г.: Преди време публикувах един примерни критериални таблици за оценяване на езиковата компетентност в списанието на Министерството на образованието и науката "Български език и литература". Изискването за никакви грешки по отношение на това правило се явява едва при оценката "Мн. добър (5).

ВОДЕЩ: Тоест, за да изкара зрелостникът оценка "Добър (4)" не е необходимо навсякъде правилно да прилага това правило?

Б.Г.: Точно така. Същото изискване има и по отношение на правилото кога се използват твърдата и меката членна форма при имената от или във мъжки род. Тоест ако един кандидат-зрелостник пише "пазарят" вместо правилното "пазарът", той не може да получи повече от четворка по езикова компетентност, но не може и да получи двойка, ако разбира се греши само по отношение на това правило.

ВОДЕЩ: Това не е ли сериозно отстъпление от досегашната практика? За мнозина единственият критерий за грамотност е умението правилно да си служим с пълната и кратката членна форма, а така също и с твърдия и мекия вариант на тези две членни форми?

Б.Г.: Няма човек в България, който да не греши понякога точно по отношение на тези правила. Освен това в много редки случаи неприлагането на правилото за пълния и за краткия член може да промени смисъла на написаното. Ето защо смятам, че успешното прилагане на това правило е висш пилотаж в областта на писането и затова за неговото успешно прилагане са отредени оценките петица и шестица. И освен това успешното прилагане на това правило лично за мен (пък и за по-голямата част от езиковедската колегия) не е единственият признак за грамотност.

ВОДЕЩ: А кои са другите признаци?

Б.Г.: Едва ли сега имаме време да ги изредим всичките. В поредица от няколко разговора в студиото на "12 плюс3" имам намерение последователно да ги изложа. Сега само ще спомена, че познаването на графичния облик на различните форми на думите е не по-малък критерий за компетентност по отношение на правописната норма на съвременния български език. Освен това говорим и за пунктуационна норма, за "игра" с препинателните знаци (наред с "играта" с думи и изрази) в писмените текстове, за успешно текстоизграждане с оглед да се създаде ясен и завършен текст. Но по-подробни пояснения за тези неща ще направя в следващи предавания.

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев.

Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!