Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

БНР, програма „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 7 октомври 2002 г.

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ – минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Тази седмица училището, което нямах шанса да завърша поради ЕГН-то си - Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, включваща в себе си и Националния класически лицей към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, отбелязва своя двайсет и пети рожден ден, което прави половин юбилей. А аз нямах шанса да я завърша, защото точно в деня на нейното откриване влизах в казармата, завършил вече средното си образование. Използвам случая да поздравя учителите и учениците на Класическата гимназия – както обикновено я наричаме, и лично нейния директор госпожа Гергина Тончева с полуюбилея на това, според мене, най-престижно българско училище.

ВОДЕЩ: Присъединявам се към вашите поздрави. Казахте, че 25-годишнината прави половин юбилей. Какво точно значи думата „юбилей“?

Б.Г.: Думата юбилей препраща към определена еврейска старозаветна традиция и означава тържествено отбелязване на петдесетгодишнина. Както е казано в Глава 25 на Третата книга Моисеева – Левит, „петдесетата година да ви бъде юбилей“. Според Третата книга Моисеева по време на юбилея всички роби биват освобождавани, ипотекираните земи – както бихме се изразили днес – се връщат на собствениците си („В юбилейната година всеки да се върне във владението си“ – така гласи 13-ия стих от 25 глава) и нивите да останат незасяти. Затова казвам, че 25 години са половин юбилей или полуюбилей. Строгата европейска традиция държи на точната употреба на тази дума и европейските речници посочват, че и съвременното значение на думата означава ‘петдесетгодишнина’, без обаче да се прилагат тези „екстри“, описани в Третата книга на Моисей, които са все още актуални спрямо годината 2002. Ние обаче сме склонни да употребяваме тази дума за всяка по-кръгла годишнина, което рязко влиза в противоречие с европейската традиция. Американците са също по-фриволни и наричат „юбилей“ както петдесетгодишнината, така и 25-годишнината.

ВОДЕЩ: Така че според американската традиция Класическата гимназия има точно юбилей?

Б.Г.: Но те като класици едва ли биха приели точно американската гледна точка.

ВОДЕЩ: Като казахте „Национален класически лицей“, ми идва наум, че думите „лицей“ и „колеж“ започнаха активно да се употребяват и в нашето езиково пространство. Има ли някакъв ред в употребата на тези две толкова примамливо звучащи за някои думи?

Б.Г.: Неразборията, разбира се, е пълна. Американците пишат, че лицеят е френско държавно средно училище, подготвящо учениците си да влязат в университет. Самите французи казват, че лицеят е обществено (а не частно) училище, което дава класическо, модерно или техническо образование. Казват ни също така, че в Белгия лицеят се нарича „атенеум“, а в Швейцария – „гимназия“. Освен това в Белгия лицеят всъщност е девическо училище. Думата „лицей“ е гръцка по произход и се свърза с маслинената горичка край храма на Аполон Ликейски, в която Аристотел е обучавал студентите си. Горичката се казвала Ликейон. Във френското си значение от 1807 г. обаче, думата „лицей“ означава ‘място, където се събират хора на словото, философията и образованието’.

ВОДЕЩ: А как стои въпросът с колежа?

Б.Г.: В американската традиция колежът еднозначно се свързва с висшето образование. За да получи студентът бакалавърска образователна степен, той учи в колеж. Пробиви в американската еднозначност, разбира се, има, защото се посочва, че може да има и колеж за секретарки. Европейската традиция е значително по-размита. Колеж може да е както висше училище, така и средно училище, т.е. да е синоним на „лицей“. Някъде пък наричат факултетите или катедрите във висшите училища „колежи“. У нас например съществува мнението, че колежанската образователна степен е по-ниската степен от бакалавърската образователна степен и че колежът е някакво междинно звено между средното и висшето образование. А след като и в България бяха въведени образователните степени „бакалавър“, „магистър“ и доктор“, възниква въпросът доколко има смисъл все още да употребяваме израза „висше образование“. По-правилно е вече да казваме,че еди-кой си е магистър по българска филология, например, а не че има висше образование по българска филология.

ВОДЕЩ: Благодаря ви за интересната информация, доцент Георгиев.

Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!