Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

БНР, Програма “Хоризонт”, 4 ноември 2002 г.

ВОДЕЩ: В “12 плюс 3” – минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. На 31 октомври вероятно под въздействието на празнувания и на широко пропагандирания празник Холоуин или празника на Вси светии чух най-невероятното преименуване на празника Ден на народните будители: чух го на улицата като празник на народните афродизиаци. Логиката на това как се е стигнало от будител до афродизиак е повече ясна: будител, оттук – възбудител и оттук употребата на международно известното наименование за сексуален възбудител – афродизиак.

ВОДЕЩ: Е добре, че все пак не сте го чули като Празник на народната виагра. Но вероятно все пак става дума за шега?

Б. Г.: Несъмнено. Но в шегата се крие и голяма доста истина как празници като Деня на народните будители живеят в съзнанието на днешния млад българин, защото това преименуване го чух именно от млади хора – мои студенти, които бяха на не повече от 20 години. Най-напред искам да отбележа странните съвпадения между православния и неправославния празничен календар. Денят на Вси светии е на 1 ноември, а т. нар. Холоуин е вечерта на 31 октомври, когато в Щатите хората се маскират, изтърбушват тикви и слагат свещи в тях. Друго подобно съвпадение е между Деня на свети Валентин и нашия си празник св. Трифон Зарезан, които се празнуват на 14 февруари. На 14 февруари любовта и виното общо взето добре се съчетават помежду си, затова няма особени проблеми с това кой точно от двата празника празнуваме. Но да се върнем на случая Деня на народните будители, преименуван като Деня на народните афродизиаци. В тази шега вероятно се крие и реакция срещу реториката, която се използва при официалното отбелязване на подобни празници.

ВОДЕЩ: Какво по-точно имате предвид?

Б. Г.: Имам предвид, че обикновено се използва реторика от периода на изграждането на националната държава: емоционална, приповдигната, която като че ли е чужда за българското съвремие, макар изобщо да не е чужда според мене за американското съвремие, например. Но така или иначе този начин на говорене за тези хора очевидно дразни слуха на младото българско поколение и това дразнене намира израз в преименувания от типа на Деня на народните афродизиаци. Този тип преименувания говори обаче и за още едно явление, типично не само за нашата, но и за глобалната съвременна действителност.

ВОДЕЩ: Как бихте определили това явление?

Б. Г.: Определям го ценностен еклектизъм.

ВОДЕЩ: Какво означава това?

Б. Г.: Еклектизмът е философско учение и направление, основано от Потамон Александрийски, който препоръчвал през ІІ век от Христа да се заемат най-добрите тези от различни системи, когато те не изключват взаимно, а не да се изгражда нова единна система. Във всекидневието еклектизъм означава свободно да заемаш идеи, емоции и типове поведения, които са израз на относително различни ценностни системи, но които имат обща морална основа. Ценностният еклектизъм на българина не е от вчера: в името на доброто съседство той може да празнува със съседа си мюсюлманин Рамазана, а пък после те заедно да празнуват Великден. Днешните комуникации позволяват да имаме достъп до повече ценностни системи, до повече традиции и ние сме свободни да използваме това, което ни харесва, и да изградим собствена за всеки отделен случай ценностна система.

ВОДЕЩ: С други думи вие не виждате нищо тревожно в това хората да празнуват Холоуин, св. Валентин и т.н.?

Б. Г.: Ами щом им харесва и ги разтоварва – защо не? Още повече, че ние отдавна например не празнуваме Коледа по исконния български обичай, а сме възприели традицията, тръгнала от Германия, пресякла Атлантическия океан и завърнала се отново в Европа.

ВОДЕЩ: А бихте ли оценили преименуването в разговорния език на Деня на народните будители като Ден на народните афродизиаци като национален нихилизъм?

Б. Г.: Някои вероятно биха го направили. Аз по-скоро бих се замислил, ако трябва публично да говоря за този празник, как да направя това, за да не звучат думите ми фалшиво и как от съвременна гледна точка за разкажа за делото на тези хора, които наричаме “народните будители”. Защото ако днес говорим за тези хора по традиционния за Възраждането и за началото на ХХ век начин, рискуваме вместо да изпишем вежди да извадим очи. Ще завършва с един откъс от есето “Непоносимото битие на езика” на моята студентка Лора Шумкова, която пише по този повод: Посветили сме се на националния нихилизъм. Той не е от вчера и не ние сме го измислили. Патриарсите на българската литература са го описали в най-вдъхновените си страници. Искали са да го бичуват, а са го създавали; мислели са, че го разобличават, а са го снабдявали с аргументи; вярвали са, че ще го преборят, а са се оказвали от неговата страна на барикадата. От близо двеста години сме неразумни и юроди, байганьовци - млади, здрави и интелигенти. Всичките сме маскари и езикът ни е съответен.

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев.

Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!