напред назад Обратно към: [Прохождане през мрака][Пенка Ватова][СЛОВОТО]



Признание на едно речно камъче


На Еди

 

Всеки път когато болка преминава през реката

жилките които ме крепят да бъда цялост

                                      се разкъсват

и се разпада с малък взрив каменното тяло

 

Всеки път когато болката владее над реката

тревогата с ножове пясъчните ми души разсича

и с тихи стонове умирам

в мътните води

 

Всеки път

Всеки път

 

Така ще е навярно и когато

           оставено ще бъда от реката

на някой тъмен и случаен бряг

 

Дори тогава — паяче по нишката си слаба

от нея болката към мен ще припълзява

 


напред горе назад Обратно към: [Прохождане през мрака][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

 

© Пенка Ватова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух