напред назад Обратно към: [Прохождане през мрака][Пенка Ватова][СЛОВОТО]



Процепът


Оставих помежду ни процеп син

пространство за размаха на крилата

Не алчността на плътното прилепване

а вятърът

единствено призванията да единява вятър

да е властник

Но ефимерно беше неговото царство

Летяхме кратко

Скоро мрежи омотаха крехката ни волност

цепнатината между теб и мен теснееше

запълнена от сводове и ниши

после сенките заселили се в тях

постлаха каменните подове с пера

А падаха перата

от закърнелите криле се ронеха като пресъхнал хляб

и ние падахме

и падахме

и падахме

кротки примирени с тебе падахме

за процепа отдавна никой не говореше

Пространството над нас опъваше платната си

а долу

с криле припляскваха пречупените полети

 


напред горе назад Обратно към: [Прохождане през мрака][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

 

© Пенка Ватова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух