напред назад Обратно към: [Прохождане през мрака][Пенка Ватова][СЛОВОТО]



Без следа


Чий глас

в тъмното превива паметта

като тръстика

и бавно се разплитат

на живота ми влакната

Една ръка отделя миг от миг

живяно от живяно

намотава педантично

на петте си пръста нишките

кълбетата подрежда на лавица

и скоро всяко ще си е на мястото

Къде ще бъда после аз

и за кое от тях ще мога да ви кажа

Ето ме! и Аз това съм!

И зная – никога не ще помислите

че просто нейде съм отишла

по нищо няма да личи

че пътят ми оттук е минал

 


напред горе назад Обратно към: [Прохождане през мрака][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

 

© Пенка Ватова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух