напред назад Обратно към: [Прохождане през мрака][Пенка Ватова][СЛОВОТО]



Молитва


Прости ми, Господи,

не съм Мария – непорочната жена на Йосиф,

и зная – блага вест архангели не ще ми носят,

защото рано младото ми тяло се разлисти.

Не съм и другата Мария, която щом Сина Ти видеше,

притихваше в словата Ти, изречени от Него.

Прости на Марта, Господи,

защото аз съм Марта – сестрата на Мария.

И не че не почитах твоите напътствия,

и не че бе затворена душата ми за Неговото идване,

но в моите ръце лежаха всички грижи,

и не за себе си – за другите сновях от изгрева до залеза,

и не за себе си – за тях през нощите не мигвах,

защото вярвах – онова,

което моите ръце ще сътворят,

от другиго те няма да получат.

Защото знаците на детството ми още

бяха плодовете – топли като тялото човешко,

и агънцата с тънички крачета, които с шепата си хранех.

Зная, Господи,

не съм Мария

и никой няма да се поклони пред смъртните ми рожби,

и няма на небето ни една звезда да блесне

в часа на тяхното рождение.

Не съм и другата Мария,

и аз съм тази, която тялото на мъртвия ни брат грижливо ще умие

и после в сетния му дом ще го положи.

Нали едва след туй ще може да настъпи чудото

от думите на Твоя Син – “Лазаре, стани!”,

и пак ще се завърне той сред живите.

Прости ми, Господи,

не от неверие в чудесата Твои,

от вяра в чудото на Сътворението е у мен стремежът

да правя,

а направеното после да раздавам.

В деня на Възкресението на единствения Си възлюблен Син

прости ми, Господи!

Нали все нечии ръце ще трябва да омесят Великденските хлябове

и някой да налее виното.

Господи, прости ми.

 


напред горе назад Обратно към: [Прохождане през мрака][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

 

© Пенка Ватова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух