напред назад Обратно към: [Прохождане през мрака][Пенка Ватова][СЛОВОТО]



Не си ли спомняш...


Не си ли спомняш

 

над онова забравено от Бога

място

слънцето се вдигаше

и тръпнещ

въздухът ухаеше на ден

благословен от дланите ни вплетени

навярно

и от душите

които бавно

много бавно

съединявахме

 

С телата грешни

и слепите ни страсти

сраснало се беше битието

и ние от плътта си късахме

но не телата болката познаха

виеше духът

в новото си раждане

И дланите ваятели

рушаха и съграждаха

 

Наоколо светът отсъстваше

светът бе в нас

самите ние ставахме света

взаимно сътворени

спасени

грешници

 

Не си ли спомняш

онова

благословено

забравено от Бога място...

 


напред горе назад Обратно към: [Прохождане през мрака][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

 

© Пенка Ватова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух