напред назад Обратно към: [Прохождане през мрака][Пенка Ватова][СЛОВОТО]



Огледало


Мъртво поле съм –

реките отдавна пресъхнаха

само плътни ивици сол

разчертават лицето ми

Минувачи случайни

оттука преминаха

кръвта от следите им

скоро ще се съсири

Някой семе тук ако хвърли

не би поникнало –

земята е ялова

Ще се сменят залезите с изгреви

месец ще гони деня

годината – вятъра

ще съхне бавно под слънцето

моето тяло

На смъртта притаена

съм огледалото

 


напред горе назад Обратно към: [Прохождане през мрака][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

 

© Пенка Ватова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух