![]() ![]() Принцесата и грозното цигу-мигуЗнаете ли приказката за принцесата и грозното цигу-мигу? Как ще я знаете като сега започвам да я пиша! Ето, първо се почесвам по носа за концентрация! После се прозявам тихичко и... Малката принцеса свири. Цигу-мигу. Цигу-мигу! Явно, свири на цигулка. Да, ама много не се старае. Мисли си за розовата панделка. За парчето торта със сметанова усмивка, което й е определило среща в 12 на обяд. И за други работи. Изведнъж от цигулката се появява едно много грозно цигу-мигу! Направо страшничко! Освен това проклето! Не отлита, както си му е редът и както правят примерните цигу-мигута, а се скрива под килима, без принцесата да види! Ех, най-после свиренето свършва! Малката прибира в калъф цигулката, която има вид, сякаш е била на зъболекар. И се отдава на игри! За да запази самоуважение, решава да направи и поне една беля! Взима короната на татко си, който е в банята да се поизкъпе, а и да си попее на спокойствие и с нея увенчава нощното си гърне! О, Ваше величество, Вие сте тъй умен, тъй красив... започва да нарежда принцесата. Но отнякъде се чува шум, тя скача уплашено да скрие гърнето и без да ще го разсипва (защо ли още никой не го е изхвърлил, а? я по десет тояги на прислугата!). Ами сега?! Чува как кралят, подсвирквайки си весело, излиза от банята. Момичето бързо отнася мократа корона на мястото й и се шмугва обратно в стаята си. След малко бащата чист и доволен, с корона върху още неизсъхналата коса идва да я види. Как си, дъще? усмихва се той. Надявам се, че си била послушна тази сутрин! Тъкмо принцесата с невинно изражение да търкулне своето излъскано от употреба Да, татко!, някъде изпод килима изпълзява ужасен стържещ глас: Тя беше лоша! Много лоша! Какво?! стряска се кралят и започва да се оглежда. Гласът продължава да скърца: Тя беше лоша, много лоша! с цигулката се подигра, а после златната корона с гърнето си без срам събра! Какво!?! кралят е почервенял. Избърсва току-що потеклата по лицето му вадичка и виква на принцесата: Значи така! Никаква торта със сметана за тебе на обяд! И ще заповядам да ти приберат розовата панделка! И жълтата! И синята... После тропва с крак, обръща се и излиза. Бедната девойка! Тя сяда на килима и заплаква. Тогава вижда как едно много грозно, но много доволно цигу-мигу се измъква от скривалището си, оплезва й се и, като се киска, отлита през комина. Принцесата изхълцва жално още два три пъти, размахва юмруче след него, ала нали във вените й тече синя кръв, бързо се съвзема и ето я! вече замисля следващата беля!
![]() ![]() ![]() © Петър Чухов. Всички права запазени! |