напред назад Обратно към: [Милионерът][Йордан Йовков][СЛОВОТО]



Лица


МАСЛАРСКИ, чифликчия, председател на училищното настоятелство

Г-ЖА МАСЛАРСКА, жена му

ЕВГЕНИЯ, дъщеря им

Д-Р ХРИСТО КОНДОВ, ветеринарен лекар

БУБЕВ, прошенописец, училищен настоятел

КОКИЧКОВ, пенсионер, училищен настоятел

ФЪРГОВ, учител

Г-ЖА ФЪРГОВА, жена му

ЛЮБЕНОВ, учител по пеене

ЧУНЧЕВ, банков чиновник

XРИСТИНА, учителка

ФАНКА, учителка

ЛАЗАРНИКА,слугиня у Масларски

 

Действието става в един малък град в Североизточна България, в наше време (1930 г.).

 

 

 

Бележки за външността и характера на действуващите лица

 

Масларски – 55–60-годишен. Той не е бил офицер, както обича да се хвали – най-много да е бил подофицер в кавалерията, – но външността му наистина напомня стар кавалерийски офицер в оставка. Охранен, закръглен, румен. Хубаво запазена бяла коса па ниски, леки къдрици отива назад. Мустаците му, също тъй бели и доста внушителни, отначало отиват надолу, но откъм края на устните изведнъж и от само себе си се изправят нагоре. Има и нещо като бамтел. Говори авторитетно, с патос, горещи се и се позабравя в хвалбите си. Инак, под тая комична тържественост и поза се крие добродушен човек. Изкон-тен е по един своеобразен начин, който съответствува на характера му: жакет (изрязан отпред) от сив, цветен плат – дреха, каквато (поне от такъв плат) никой не носи. Широки панталони от същия плат и бяла жилетка със златен, разделен на две страни кордон на часовник.

Д-р Кондов – 28–30 год., строен, хубав, с гладко при-чесана назад коса, бръснат. Интелигентен и умен, с пълна сигурност в постъпките и думите си, той стои несравнимо по-високо над средата, в която живее, и се отнася към другите някак снизходително, с една добродушна ирония, която не обижда. Изобщо с цялата си външност и държане той е твърде приятен и симпатичен момък. Облечен е елегантно, но без предвзетост.

Кокичков – 60 год., посредствен човек, който си мисли, че може да надхитри другите, и все тича подир големи планове, които винаги пропадат. Лек, пъргав. Ниско чело, набраздено с гъсти бръчки, бели коси и бели мустаци. Носи права, демодирана яка, силно изрязана отпред, тъй че в отвора й стърчи адамовата ябълка на шията, връзка – извехтяла, също тъй отдавна излязла от мода, с грамаден бант, в който обаче не липсва някаква чудновата металическа карфица. Носи стар, позеленял редингот, и то не от кокетство, а защото няма друга дреха. Панталоните му са сиви, изтъркани и взети от съвсем друг костюм.

Бубев – 45 год. Първото впечатление, което прави, е на човек, който в момента не е пиян, но е отчаян пияница. Бледно, възжълто, отпуснато лице, малка черна брада, която изглежда не че е оставена нарочно, а небръсната отдавна от небрежност. Гъста, разчорлена коса, строг, навъсен поглед. Носи як, дебел бастун. Облечен е небрежно, с омачкани дрехи, със страшно издути джебове, поради навика да носи всевъзможни работи в тях. Страстен партизанин, той винаги е нащрек, готов да посрещне или да нанесе удар.

Любенов – 27–28 год. Носи всички типични белези на ония млади хора, които са се причислили към служителите на изкуството и живеят за изкуството. Облечен скромно, но все пак, главно в яката и връзката – нещо оригинално, артистично Хубава коса, малки черни мустачки, намалени като две точки под носа му, бръснат, но ъглите на косата до ушите са спуснати доста надолу – нещо като маджарски бакени. Занесен, мечтателен поглед. Изражението на лицето му като че казва: "Аз съм музикант, аз страшно обичам музиката, чакайте, ще видите какво ще направя!" – Всъщност нищо няма да направи.Стеснителен, мълчалив. Постоянно си играе с камертона, тананика мелодии или взема тон.

Чунчев – 27–28 год. Тип на провинциален франт – с всички прекалености и увеличени пропорции, с които провинциалните шивачи копират модните журнали. Риза от най-шарен поплин, връзка от най-ярък цвят. Синьо или черно сако върху светлокафяви "чарлстон" панталони. Неговото нещастие е големият му нос и рано оплешивялата му глава. Тия недостатъци той се мъчи да заглади с особено достойнство и изисканост. Обръ щенията му обаче си остават някак чужди, като че той винаги подражава на някой друг човек, когото смята за образец на елегантност.

Фъргов – 45–50 год. Цялата му външност говори едно: "Защо ме задържате тук, аз имам работа!" Мислите му, цялата му душа е останала някъде другаде. Ниско остригана, щръкнала коса, ниско чело, не печално, а по-скоро сурово замислено изражение на лицето. Мустаците му, жълти, доста големички, са отпуснати надолу, останали тъй, както са си порасли – никога ножица не е отрязала нито косъм от тях. Жълти шаечни дрехи, червена вратовръзка. Ръце и обувки на работник.

Евгения – младо, хубаво момиче. Жизнерадостна и весела. Тя би била още по-палава, ако върху нея не тежеше терорът на майка й. Нейната лека скръб и сантименталност, които проявява отначало, се дължат именно на това ограничение. Всичката й весела и буйна природа се проявява по-късно, когато вече ще се венчава за доктора. Облечена е елегантно и с вкус.

Г-жа Масларска – 45–50 год. От типа на ония жени, които народът нарича "мъжка Драгана". Енергична, решителна. Мъжествени черти, авторитетна поза, мълниеносни погледи. На лицето си има тук-таме брадавици с дълги косми. Доста пълна, но пъргава. Облечена е, както се обличат провинциалистките от нейната възраст.

Фанка – хубавичка, доста схватлива и хитра. Знае, че Чунчев е влюбен в нея, но тя си позволява всичката свобода да флиртува и с други, убедена, че ако не успее, винаги може да се върне при Чунчев. Облечена е хубаво, но по-скромно от Евгения.

Христина – доста възрастничка (30–35 год), но тя забравя или иска да забрави годините си. Доста грозничка, но сама се мисли за хубава. Смела, уверена, че с умно скроени примки може да достигне успехи, каквито същинските й качества не й обещават. В прическа, дамски обикновен грим и облекло прави несръчни усилия за разхубавяване, което й придава нещо карикатурно, засилено от гордия и надменен вид, който си придава.

Фъргова – 40 год. Голяма клюкарка, но запазена, с естествена, неподправена хубост, тя е весела, смее се и благодарение на туй тънко отправените й клюки изглеждат на безвредна бъбривост. В погледа, в държането й личи, че под външната непринуденост и веселост се крие будно чувство на интерес и сметка. Облечена е по-просто, малко по махленски.

Лазаринка (слугинята). Младо, добродушно селянче. Слуша Масларска, но я мрази, с Масларски се държи като с приятел, а Евгения за нея е икона, съвършенство, идол, когото боготвори. Облечена е в народната носия на мястото (както селянките в "Албена").

 


напред горе назад Обратно към: [Милионерът][Йордан Йовков][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух