| |
|
|
 |
- произведения
Бил се Марко с турци еничери
Шетба шета Марко прилепчанин
Събра Марко триесе юнаци
Тръгнало йе лудо-младо
Мошне ми се мили бугарските моми
По пъто идат троица турци
Ранил юнак на нива
Карамфило, малка моме
Засвирили два кавала
Аман ми, аман, майчинко
Дуйни ми, лейни, бел ветър
Чие йе оно девойче
Огряло ми ясно слънце
Стоян Тодорки думаше
Мори момиченце мънанко
Торнало ми е, торнало
Сечиром темна магло
Ти, моме, ти, по-стара
Мари Радо, бяла Радо
Йоткак се Мара родила
Похвалила са й момина майка
Белиградо що ми се белеит
Бре гиди Стано Манова
Една мома видех, мамо
Мори Тодоро убава
Бре, що стори Тодорка
Ранила йе малка мома
Бог джанана, моме, той, шчо те роди
А бре Димо, дели Димо
Гергино, мома хубава
Шила Гюргя дълга сая
Бре Йоване, каурине
Янго, мала моме
Радо, Радо, бяла Радо
Разболе се младо момче търновче
Седи юнак накрай града
Царът ферман прати
Стоян майци си думаше
Чубричице, девойчице
Девокя се богу помолила
Мари Гергиньо, Гергиньо
Проводи ма, майчинко, на водица
Мама Стояну думаше
Делио, море делио
Канат ме, мале, молат ме...
Що ми сяе Давидови двори
Велико дульбер бугарко
Да знаеш, мари моме, да знаеш
Мари ружо, жълта ружо
Шинка на вода торнала
Ранила мома рано на вода
Янка девойка хубава
Вила се лоза виена
Лишна се златна ябълка
Нишна се блага ябука
Лудост-младост бърго разминует
Ваклино моме, Ваклино
За кого чуваш, моме, белото лице?
Стоян шета по градини...
Не жалай, моме мари, не плачи...
Пошли са моми на суи дърва...
Запяла ми йе, Латино...
Стана оде на вода...
Вявнаф кона на вера...
Горо зелена...
Изникнало едно дърво...
Мома коси зелена ливада...
Петлите пеят, либе, нах сомнуване...
Стани, момице, погледай...
Димано, моме Димано...
Мануше, душе милото...
Заспало е челебийче...
Ей бильбильо, рано пиле...
Славки си рожба не трае
Припаднала е, Коладе ле
Стани, Нине, господине
 
Обратно към: [български автори][СЛОВОТО] СТРАНИЦАТА Е В ПРОЦЕС НА ДОПЪЛВАНЕ! Набрала и въвела в мрежата: Елена Минева.
|
|
 |
|
