Вергиния Генова - Поемите "Нощ" от Пейо Яворов и "Легенда за разблудната царкиня" от Димчо Дебелянов в контекста на литературното образование

Обратно към: [Поемите "Нощ" от Пейо Яворов и "Легенда за разблудната царкиня" от Димчо Дебелянов в контекста на литературното образование][Вергиния Генова][СЛОВОТО]

Увод

Настоящата работа има за цел да експериментира един сравнително нов подход за анализиране на литературните творби. Тя надгражда над така нареченото четене на текста и го отваря към нови интерпретаторски хоризонти.

В основата на изследването е заложено мнението, че литературата пряко отразява промените в духовната реалност, имайки способността да трансформира тази реалност в смисъл и звук. На базата на това свойство на писаното слово се дължат и междутекстовите връзки, които се явяват като частен случай на глобалните интертекстуални връзки. В тази насока изключително много допринасят и символите, които дълбоко в същността си (тъй като хората са устроени по един и същ начин) носят послания, наречени от Ролан Барт - константни, т. е. непроменими във времето.

По-конкретно това изследване се спира върху идентичната духовна реалност, отразена в поемите "Нощ" на Пейо Яворов и "Легенда за разблудната царкиня" на Димчо Дебелянов. Спира се на общата символика и внушение. По този начин се опитва да приложи теоретично поднесените становища и факти на практика в анализа.

Работата има методологическа насоченост. Предлага блок от учебни часове, които биха могли да се впишат и в един по-цялостен вариант за изграждане на система за обучение по литература в средните училища, основана върху интертекстуалните връзки. Тя защитава убеждението, че този тип на поднасяне и усвояване на информацията е многофункционален и допринася за създаване на практически умения у учениците. Изважда учебната програма извън строгите рамки на формулата: "Това трябва да се знае" и я пренася пряко към "аз-а" - съзнанието на личността с неговите конкретни търсения и проблеми. В този аспект ученикът е стимулиран разрешавайки една дилема поставена чрез литературните творби да я съотнесе към себе си, и да изхожда от лична морално - естетическа позиция, и по този начин да изгражда и формира своята личност.

Смятаме, че този тип анализ на творбите и съответния подход към ученическата аудитория, би бил адекватен на сегашния исторически момент на катастрофични промени, оказващи влияние върху нравствените ценности на българина. Вярваме, че той би спомогнал за едно ново себеосмисляне и себестабилизиране, което е безспорно нужно на младото поколение, което въпреки клишираната фраза си остава "бъдещето на нашата нация".