Обратно към: [Поемите "Нощ" от Пейо Яворов и "Легенда за разблудната царкиня" от Димчо Дебелянов в контекста на литературното образование][Вергиния Генова][СЛОВОТО]

Художественото произведение представлява един примерен модел на света и то функционира като такова, когато се чете в контекста на извънтекстовите връзки. Мартин Хайдегер също обобщава, че "стихотворението е собствена небивалица, поезия. То въ - образява дори там, където, както изглежда, из - образява. Стихо - творейки, поетът гради образи на възможна бивалица в нейното пребиваване" [1], т. е. лирическата творба предлага една възможна реализация на вътрешно насъбрали се потенциални активности. Или по-точно, прекодира душевните импулси в разбираеми за всички знаци.

Методологическата дилема се проявява, когато се стигне до въпроса как най-адекватно да се интерпретират те, така че да се достигне до втъкания в творбата смисъл, без да се наруши нейната семантична и емоционална цялост. Ролан Барт казва, че "преминаването от прочита към критиката представлява смяна на желанието. Човек желае вече не произведението, а своя собствен език" [2]. Ние смятаме, че читателят, също така, извървява един път от себе си до творбата и от творбата отново към себе си, т. е. извършва движението на двойното отражение, оглеждайки произведението в себе си и себе си в произведението в търсене на смисъла. Резултатът от това действие е и интерпретацията на потърпевшата творба. Но като че ли за да ни успокои Яворов споделя мнението, че "не на грънчаря е да казва за какво ни трябват неговите гърнета: но той трябва да направи гърнетата, за да ги вземем от него" [3]. По същия начин е и с истинските научни произведения. Те изказват това, което носят в себе си, но никога не се доизказват. Държат се почти като човешки създания, чийто и продукт са. Така че ние трябва да се простим с идеята, че ще можем да интерпретираме сто процента адекватно литературните текстове. Първо, защото почти винаги е на лице отместване във времето с всички произтичащи от това следствия, и второ, защото те са писани от друга душевност, която никога не може да бъде напълно идентична с нашата. Няма да добавяме и различното транслиране на духовните реалности, защото тогава проблемите при интерпретацията се умножават многократно.

Но в основни линии литературознанието е фиксирало главните особености в литературните творби. Конкретно тук ни интересуват лиричните текстове, за това предимно се спираме на книгата на Никола Георгиев "Анализ на лирическата творба". Въпреки че той самия, смята, че тя е поостаряла за времето си, ние смятаме, че тя все още е приложима и добре функционираща, особено в рамките на анализирането на лирически текстове в средното училище. Никола Георгиев очертава интерпретаторските дилеми като тези: "Кой говори в лирическата творба?"; Лирическият човек и неговите имена, време, пространство; въпроси свързани с логиката на лирическите текстове и т. н. Някои от тези постановки ние сме използвали на практика в нашата работа. По отношение на главния въпрос за интерпретатора: как трябва да протече анализа Никола Георгиев посочва, че "анализът на лирическата творба съчетава две основни и само теоретически разграничими действия: анализирането й сама за себе си, иманентно, и съпоставката й с други художествени и нехудожествени явления" [4].

В работата си ние използуваме това схващане като акцентуваме върху междутекстовите връзки, правейки съпоставка между поемите "Нощ" на Пейо Яворов и "Легенда за разблудната царкиня" на Димчо Дебелянов. В този смисъл на практика прилагаме методическите указания да съпоставяме разглежданата творба с други лирически творби и с теоретическия модел на лириката, като съпоставката върви по линията на приликата, разликата и противопоставянето. Проследяваме сходствата и отликите в композиционната структура; в образната система от въведени лирически персонажи; в символиката; в трансформациите на лирическото пространство и време и т. н.

Специална част отделяме на въпроса: кой говори в лирическия текст. Въвеждаме термините: лирически аз, лирически говорител, лирически персонаж, лирически герой, като предполагаме, че те са предварително известни и познати на аудиторията. Имайки за предмет произведенията, свързани със символизма, изкушението да поставим знак за тъждество между автор и лирически герой, разбира се съществува, но ние по условие споделяме мнението, че "Творбата изгражда образ на лирическия човек, широкообхватен, движен от интимната единичност до общочовешкото..." и че, двата човека, реалният и лирическият, са свързани, но са качествено различни; лирическият човек е друг човек, ново осъществяване на човешкото начало...[5]. Това бихме искали да стане ясно и за ученическата аудитория, за това и избрахме да разгледаме накратко и биографични данни за конкретните автори: Пейо Яворов и Димчо Дебелянов. Целта е именно да може да бъде усетена разликата между автор и лирически аз; между творец и творение. Произведенията да се възприемат като един продукт на дадено творящо съзнание, така че да могат да се правят паралели, да се извеждат причинно - следствени връзки, но не и да се поставя недвусмислен знак за тъждественост.

В изследвани поеми се служим с термина лирически говорител, който в "Нощ" изцяло се припокрива с лирическия аз. Също така въвеждаме и система от лирически герои. Основната двойка, която определяме, е широко функциониращата в Библията и във фолклорно - приказните сюжети, изразяващи се в присъствието на главните фигури: Той (царя) Я> Тя (царкинята). Този тип връзка е в класически вид в "Легенда за разблудната царкиня", докато в "Нощ" е преобърнат и разположен по хоризонтала. И в двете поеми е налице многогласие, което значително усложнява въпроса: кой, кога говори в лиричния текст. Монодиалоговите и диалогови форми са фиксирани в рамките на изследването.

Също така за нас представлява интерес и хронотопът в двете поеми. Разглеждаме го във връзка с идентичната духовна реалност, която отразяват. Като доказателство използваме въведените образни атрибути в произведението. Подробно се спираме на символиката, чрез която са внушени еднаквите психични състояния. Ние се постарахме за по-голяма пригледност и удобство да разбием поемите на отделни части, което да улесни учениците при анализирането и съпоставянето. Почти навсякъде ние спазваме възприетата формула на работа: анализ на "Легенда за разблудната царкиня" спрямо анализа на "Нощ", последван от заключения и обобщения. В клас или в занятията в СИП и ЗИП, би могло да се следва същата постройка на интерпретацията. Разбира се, в практическото приложение на този тип методика включваме формата на беседа, като предоставяме пълна свобода и самостоятелност в мисленето на учениците. Не забравяме, че "критиката не е превод, а перифраза. Тя не може да претендира, че разкрива "съдържанието" на произведението..." [6]. В този аспект би трябвало да се толерират различни интерпретации. Никола Георгиев обръща специално внимание и на това: "какво казва и какво не казва лирическата творба". Допълвайки за себе си неказаното ние изхождаме от това, което е вече казано експлицитно зададено и имплицитно внушено в текстовете. Преди всичко се стремим да открием смислопораждащия механизъм на транслиране на мисли, чувства и идеи от вътрешния духовен свят към външния. Да видим как една и съща духовна реалия може да битува по различен начин в различни произведения, но внушаваща едно и също послание. Обръщаме внимание на символите, които експлицитно или имплицитно указват конкретната духовна реалност. Поставяме си като крайна цел междутекстовата и символната взаимозависимост, да станат понятни за учениците, така че те да придобият умения сами да извличат общите идеи и мотиви, да откриват символите, носещи идентична духовна реалност, да правят нови съпоставки в търсене на интертекстуалността. Предимствата на този подход за изучаване на литературата според нас се коренят в това, че предоставят по-голяма свобода на интерпретациите, разширявайки кръгозора на подрастващите и създавайки условия за развитие на причинно - следствено логическо мислене. Предоставя се възможност не само за усвояване на учебния материал, но и за практическото му приложение, дори извън рамките на учебната програма. По този начин се създават условия за изграждане на собствени концепции по разглежданите проблеми, стимулира се творческото мислене и личната активност от страна на учениците.

В един смисъл ние сваляме маската от критиката, която претендира да бъде "всезнаеща и единствено вярна" и предоставяме на читателите възможността да изберат между един традиционен затворен прочит на текстовете, (който по условие е абсурден) и един широко отворен към интертекстуалността анализ. Смятаме, че по този начин влизаме в крак с новите условия и новото време, центрирайки една изконна нравствено - етична система и предоставяйки възможност за личен творчески и жизнен избор.

Обратно към: [Поемите "Нощ" от Пейо Яворов и "Легенда за разблудната царкиня" от Димчо Дебелянов в контекста на литературното образование][Вергиния Генова][СЛОВОТО]

© Вергиния Генова. Всички права запазени!