|
Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.][Иван Вазов][СЛОВОТО] Културни вразиИч и Ъ.
Ич-ът
Аз вечний съм крепител на сръбството в света и негов представител, венец и красота.
Навсякъде се славя и сочат ме със пръст - от камък сърбин правя, от трици и от пръст.
А щом се аз нагърбя и грабна своя бич и Бога ще посърбя: аз сръбският съм Ич!
-Ът
Аз българска съм сила, по-яка от скала, щит, кой не би пробила ни мълнийна стрела.
Там, дето аз се срящам, там български е син. Просторите обфащам, от Охрид до Евксин,
от векове аз пазя народний дух и бит, а тебе, Ич, те мразя, кат хищник неумит,
и колчем пак те зърна превръщам се на звяр и гръб на теб обърна: аз българский съм Ъ!
Ич-ът
А аз от тебе бягам, кат дявол от тамян, но да гълчим предлагам с тон по-мек, неприпрян.
-Ът
Добре, но вярвай Бога, аз имам твърд нърав и да търпя не мога халосник въртоглав.
Ич-ът
Напразно, господине, говориш тъй без срам! Виж мойта сила нине във Македонйя там. Там аз посърбих всичко, там всичко завладях, сърцата до едничко с дух сръбски ги налях. Множа под мойто знаме вред сръбския народ - Ич видиш ли? - знай, там е все крал Душанов род.
-Ът
Велик си чародеец в това - не дигай шум: ти часто, кат злодеец, си служиш с нож, куршум, отвред и мене пъдиш и гониш ме оттам, без мен по-лесно въдиш ти нови сърби, знам. Но там съм свой гражданин и всекиму съм драг, а ти си гост неканен за ритане през праг.
Ич-ът
Що дигаш шум напразен, че бил си някой Ъ? Та ти ми си омразен, като татарин чер!
-Ът
А ти защо се ежиш така, че бил си Ич? Слуха човешки режеш, като ръждясал брич!
Ич-ът
На, пукай се!.. Но с Ич-ьт там всички имена се днес гордеят, кичат и — в бъдни времена.
-Ът
Сега те там проклинат, но иде скоро ред отвред да те изринат, прощавай, като смет.
Февруари 1915 г.
Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.][Иван Вазов][СЛОВОТО]
|