Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Що кара сърбина да върши ред безчестия?

Да граби чуждото, да сей злини и бедствия,

кат бесен да вилней, като пиян да действува,

в Сараево да праща Принчипе* да злодействува,

света да фърля в огън - доде си счупи шията?

            - Щуротията.

Що кара френеца да идва в Македония,

да върши подлости, неправди, беззакония?

Да лей кръв чужда, своя, но не за чест, отечество -

а да се унизи пред цяло человечество,

да бъде бит, за срам на себе, на потомството?

            - Ветрогонството.

Що кара къмто нас Джон Була - англичанина -

та тъй добре позна на таз земя стопанина:

пред неговий юмрук да търси в бяг спасение,

да помни дор е жив туй лошо приключение -

на бой да си излага снагата деликатата?

            - Заплатата.

Що кара българина в кървави сражения?

Крила и мощ му дава в опасности, лишения -

Да фърка към смъртта през планини, през снягове,

да става ураган и лъв щом види врагове -

С победи да краси все нови епопеята?

            - Идеята.

Януари 1916 г.

* Гаврило Принчипе, убиеца в Сараево на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, с което започва Първата световна война.

Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.][Иван Вазов][СЛОВОТО]