Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Ние вярваме в доброто,

в правото върховно тука,

вярваме и в тържеството

на куража и юмрука.

Правдата велика мощ е,

чупи иго и тъмница -

но затуй е нужна още

и желязната десница.

Милост чакаш ли? - надвит си,

злото жалиш ли? - ти страдаш,

бягаш ли от боя? - бит си,

силен си, ако нападаш.

Меча грубо е оръжье,

но е страж на правдината

и съюзник, кой не лъже,

чупи хищнику ръката.

Във успехите на века

силата най-много важи:

ней се кланя человека,

кланя й се съдбата даже!

В старини и днес е млада

тая истина лучиста -

от троянската обсада

до урата при Ангиста.

Ние вярваме в доброто,

в правото върховно тука,

вярваме и в тържеството

на куража и юмрука.

15 май 1918

Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.][Иван Вазов][СЛОВОТО]