|
Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.][Иван Вазов][СЛОВОТО] БитоляПак ще те вземем, о Битоля скъпа, наша ти беше, и пак ще да бидеш! Скоро пак знамето наше ще видиш, Черна не зàлудо кръв я окъпа.
Няма да станеш на вълци котило! Няма духът Самуилов да плаче! Новото иго по-мъчно се влачи: да щем за тебе и драго, и мило.
Бурно сърце ни за тебе днес бие, Битоля родна, и кръв го облива, то се от мъка болезнено свива: чакай ни, Битоля, идеме ние!
7 януари 1917 г.
Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.][Иван Вазов][СЛОВОТО]
|