Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Сонет

По дървя усмихнаха се пъпки,

а кокиче бяло прецъфтя:

иде пролет нова с бързи стъпки,

идат птичи песни и цветя!

По балкана преспи, кат закръпки

по порфира; скоро ще и тя

цвят зелен сдобий; вред тихи тръпки

от живот; лъх топъл прилетя.

Душо, що си тъй печална? Що си

в траур още, кат по мил мъртвец?

Пролетта за теб цветя не носи,

нито песни... Зима без конец

ти очакваш... Мислиш и копнееш.

Слънце, сгрей я! - Няма да я сгрееш!

София, март 1921

Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.][Иван Вазов][СЛОВОТО]