Обратно към: [Стихотворения за деца][Гео Милев][СЛОВОТО]

Чакай, детко, да обуем

топлите чорапки,

че навън, погледай - падат,

падат, падат капки.

Дъжд вали и вятър вее

непрестанно, всеки час:

скоро, скоро ще пристигне

тук при нас и дядо Мраз.

Дядо Мраз - студен, замръзнал,

и със сняг отрупан цял -

иде дядо Мраз и носи

на гърба голям чувал.

Иде през гори, балкани -

чак от Черното море;

с лед и сняг, и скреж чувалът

му напълнен е добре.

Ще изсипе отвисоко

той чувала си навред -

и ще побелей полето

в сняг и скреж, и лед.

Един ден ще се събудиш

рано, рано сутринта,

през прозореца ще видиш -

побелял навън света.

И снежинки много, много,

хвъркат с лекички крилца,

като бели пеперудки,

като весели деца...

Вятърът сега неспирно

вън реве със страшен глас

и ни казва и повтаря:

"Иде, иде дядо Мраз!"

Обратно към: [Стихотворения за деца][Гео Милев][СЛОВОТО]